Нечистота
- Автор: Джиан Филипп
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нечистота». Краткое содержание книги:
А всичко изглеждаше така мирно. Вкара колата в гаража, загаси фаровете, изключи мотора и изчака една дълга минута, загледан през прозореца.
После слезе и мина от другата страна, за да отвори вратата на пътника, който се бе превърнал в блед старец с покрусено изражение.
Ришар се опита да го погледне с обективни очи. Изкушението да остави Еви сам да се оправя беше силно, почти неустоимо.
Мерна една катеричка, която прекосяваше градината. Накрая се наведе над сина си и го вдигна на ръце.
— Следващия път можеш да си завреш парчета стъкло в устата — посъветва го той, докато го носеше към къщата. — И без това езикът не ти служи за нищо.
В три часа сутринта Ерик Дюнкала, леко пиян, остави Лор пред дома й и подчинявайки се на някакъв таен порив, нежно целуна ръката й. Вярно е, че беше пил много, а обикновено изпитваше отвращение от всякакъв физически контакт с жена. Но еуфоричното чувство, което изпитваше и което го накара да извърши такава лудост, не се дължеше на злоупотребата с алкохол, нито на някаква извратеност, а на удържаната през тази страхотна вечер победа. Окончателна победа.
Като й целуна ръката, искаше да я увери в дълбоката си привързаност. Искаше да я увери, че изпитва неудържима радост от завръщането й към големите роли, за които бе предназначена. За разлика от някои други той винаги бе вярвал в нея и сега бе ударил часът на реванша.
Лор също беше замаяна от алкохола, но като че ли не споделяше напълно въодушевлението на своя агент. Макар Ерик да й беше и довереник, и приятел, тя прекъсна излиянията му.
— Още не съм казала „да“ — отрони тя. — Съжалявам, но още не съм казала „да“.
Сянка на раздразнение премина по лицето на Ерик. Но той бързо се съвзе и лъчезарно се усмихна на Лор. Според него, ако беше достатъчно да спиш с някого, за да получиш роля, нямаше да има нито една безработна актриса.
— Дължиш го само на таланта си — подзе той. — Не ставай глупава. Той иска да спи с теб — и какво от това? Да не е престъпление? А и не е толкова неприятен, да ти кажа…
— Не е там въпросът. Въпросът не е дали ми харесва, или не.
— Такива бяха жените — колкото лесно лягаха за нищо, толкова неохотно лягаха за нещо. Понякога направо го изумяваха.
Но този облак, този лек воал не успя да накърни вярата му в бъдещето. Нощта беше топла и спокойна, изпълнена с шумоленето на гората и цвърченето на щурците. Естествено бе Лор да изпитва известно смущение при мисълта за секс с човек от „Медиа Макс“, колкото и този човек да беше важен, но залога си го биваше. Залогът беше огромен, нищо по-малко от новото начало, към което тя се стремеше и което все още можеше да спре неудържимото й изчезване или потъване, както реши.
— Хайде сега, вече не си девствена и се движиш в тези среди от двайсет години — меко каза той. — Не искат от теб да скачаш на ластик…
Да. Така беше. Но й развали края на тази великолепна вечер — великолепна до момента, в който след една отлична вечеря Аксел Мендер, застаряващ мъж, женен за пети път, Аксел Мендер от „Медиа Макс“ й прошепна на ухото една невписана в договора клауза.
Разбира се, нямаше причина да се тръшка, слава Богу, Лор ги разбираше тези неща, не бе излязла от гората. Но все пак беше неприятно, като липсваща плочка от пъзела на съвършеното щастие, затрептяло на хоризонта, сянка по сияйното небе, което й предлагаше „Медиа Макс“, каквото и да мислеше Ерик.
Но нямаше избор, нали така? Отвори вратата на колата, стъпи с единия крак навън и пое дълбоко чистия въздух. После слезе.
— Ще ми се усмихнеш ли за довиждане? — попита Ерик с щастливо изражение въпреки минорната нотка, внесена от Лор. — Толкова ли е трудно?
Тя се поколеба за миг, после лицето й се разведри и грейна в широка усмивка. Ето така трябваше да се приемат нещата.
— Беше страхотен — каза тя и му намигна. — И си прав. Само победата е важна.
Ерик бе агент, който заслужаваше своите двайсет процента. Той знаеше колко труден е бил пътят й и можеше всичко да разбере. Бе човек, който я виждаше съвсем гола и който знаеше. За късмет беше хомосексуален. Махна му с ръка и си тръгна, като си мислеше, че хомосексуалните имат особени нрави, чукат когото и да е и дори каквото и да е, затова Ерик не би могъл да разбере колебанията на една жена, нежеланието й да се изчука с такъв като Аксел Мендер, независимо как изглежда. Вкара ключа в ключалката и си даде дума, че ще го накара да сложи презерватив и ще откаже да се целува по устата. Отново спря и дълбоко пое дъх. Усещаше, че е дошъл моментът пак да тръгне на курсове по йога заедно с Джудит — която между другото разглеждаше въпроса за прелюбодеянието с най-голямата възможна снизходителност, с неподражаема лекота и ведрост.