От прахта родени
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От прахта родени». Краткое содержание книги:
— „Хамлет“! — извика тя. — Баща му, нали? „Коледна приказка“. Четири призрака! „Удъринг Хайс“. Кати се завръща, нали? За да витае из снеговете. А, „Завъртането на колелото“ и… „Ребека“! И любимата ми! „Маймунската лапа“3! Коя?
Ала призракът от Ориент Експреса не отговори. Очите му бяха затворени, устните му бяха зашити с ледени висулки.
— Чакайте! — възкликна тя.
И отвори първата книга…
Където Хамлет стоеше на стената на замъка и чуваше духа на баща си да стене. Тя започна:
Изслушай ме… Наближава часът, в който трябва да се върна, сред мъките на серните огньове…4
И продължи да чете:
Духът съм аз на твоя клет баща, осъден за известно време нощем да бродя по земята…
И също:
… ако обичал си баща си нявга… О, боже!… То отмъсти за неговото грозно, ужасно, отвратително убийство…
И после:
… Убийство — грозно…
И влакът се носеше в нощта, докато тя изричаше последните думи на духа на Хамлетовия баща:
… Пази душата си… Прощавай! Сбогом! И не ме забравяй!
И Минерва Холидей повтори:
… и не ме забравяй!
И призракът от Ориент Експреса потръпна. Тя грабна друга книга:
… Марли още отначало беше мъртъв…5
Влакът тътнеше по един здрачен мост над невидима река.
Ръцете й полетяха като птици.
— Аз съм призракът на миналите Коледи!6
Сетне:
Призрачната рикша изплува от мъглата и затрополи…7
И дали в устата на призрака от Ориент Експреса нямаше далечно ехо на конски подкови?
— „Тупкането, тупкането, тупкането под дъските на пода от Издайническото сърце на стареца!“8 — тихо извика медицинската сестра.
И ето! Като скок на жаба. Първото изтупкване на сърцето на призрака от Ориент Експреса за повече от час.
Немците в коридора изстреляха залп от неверие.
Ала тя светкавично поднесе лекарството:
Кучето излая в блатото…9
И ехото на онзи лай, онзи окаян зов, се разнесе от душата на нейния спътник, изтръгна се като вой от гърлото му.
Изгря луна и навън се появи една Жена в бяло. Докато старата сестра говореше, един прилеп, който се превърна във вълк, който се превърна в гущер, се покатери по една стена на челото на призрачния пътник.
И накрая влакът потъна в сън и госпожица Минерва Холидей остави последната книга да падне на пода с тропот на труп.
— Requiescat in pace10? — със затворени очи промълви пътникът от Ориент Експреса.
— Да. — Тя се усмихна и кимна. — Requiescat in pace. — И двамата заспаха.
Появи се влага, която се превърна в мъгла, която се превърна в капки дъжд, като сълзи от бездънно небе.
И това накара призрачния пътник да разлепи устни, за да прошепне благодарност за мрачното небе и брега, обитаван от призраците на вълните, докато влакът не спря на мястото, където щеше да се превърне в кораб.
Призракът от Ориент Експреса остана последен в призрачния влак.
— Чакайте! — тихо и жалостиво извика той. — Този кораб! Там няма къде да се скрия! А и митницата!
Ала митничарите само хвърлиха поглед на бледото лице под тъмната шапка и наушниците и бързо дадоха знак на ледената душа да се качи на ферибота.
За да я заобиколят тъпи гласове, невежи лакти, пластове хора, които се блъскаха един в друг, докато корабът отплаваше. Сестрата видя, че крехката шушулка отново се топи.
Тълпата от хлапета, които пищяха, обаче я накара да каже:
— Бързо!
И повлече клетника след момчетата и момичетата.
— Не — извика старият пътник. — Шумът!
— Той е специален! — Сестрата го вмъкна през една врата. — Лекарство! Ето!
Старецът зяпна.
— О — промълви той. — Това е… детска стая.
Тя го затегли към писъците.
— Деца! Време за приказка!
Те тъкмо се канеха отново да се затичат, когато сестрата прибави:
— Приказка за призраци!
И небрежно посочи към призрачния пътник, чиито бледи пръсти задърпаха шалчето на леденото му гърло.
— Всички паднете на земята! — заповяда медицинската сестра.
Децата с писъци нападаха около пътника от Ориент Експреса като индианци около типи. И вдигнаха погледи нагоре по тялото му към зейналата му уста, където виелиците поддържаха странна температура.
— Наистина вярвате в призраци, нали? — попита тя.
— О, да! — развикаха се те. — Да!
Старецът сякаш глътна бастун. Очите му хвърлиха най-крехката от всички кремъчни искрици. На бузите му разцъфнаха зимни рози. И колкото повече полягаха децата, толкова повече се извисяваше той и толкова по-топъл ставаше цветът му. Пътникът насочи ледения си показалец към лицата им.
3
Произведения от Е. Бронте, К. Джеймс, Д. Дю Морие и У. У. Джейкъбс. — Б. пр.
4
Тук и нататък цитатите от „Хамлет“ са по превода на В. Петров. — Б.пр.
5
Ч. Дикенс, „Коледна приказка“. — Б.пр.
6
Ч. Дикенс, „Коледна приказка“. — Б.пр.
7
Р. Киплинг, „Призрачната рикша“. — Б.пр.
8
Е. А. По, „Издайническото сърце“. — Б.пр.
9
А.К. Дойл, „Баскервилското куче“. — Б. пр.
10
Да почива в мир (лат.) — Б.пр.