Пътят към Гандолфо
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Шарабов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят към Гандолфо». Краткое содержание книги:
— Сигурно — Хоукинс пое дълбоко дъх и се протегна.
„Май вече вижда оставката си“ — помисли си Девъро. Мина безцелно покрай него и си затананика някаква мелодийка. От опит знаеше, че на клиента трябва да се даде известно време, за да приеме напълно решението.
— Чакай малко, момко. Задръж топката… — Хоукинс извади пурата от устата си и погледна Сам право в очите. — Всички искат помощта ми. И жмичките, и онези задници във Вашингтон, а вероятно и десетина газови корпорации. Да, ама те не само искат, а се нуждаят от нея. Щом я получат, ще изопачат всичко, ще нагласят делото… Оттам-нататък ръцете им ще са развързани да правят…
— Не, не, почакай. Работата е такава, че…
— Не, ти почакай, момко! Няма да ти усложнявам работата. Ще ти предложа по-добра сделка, отколкото си смятал, че е възможно да има — пурата заскача в устата му, очите му блестяха, гласът му бе напрегнат. — Ще направя всичко точно така, както ми кажете. Дума по дума, жест по жест. Ще целуна всеки фас по площад Сун Тай, ако искате. Но в замяна искам две неща. Да се махна от Китай и от армията — двете вървят заедно. И още нещо: да ме пуснат за три дни в архива на G–2 в окръг Колумбия. Искам да видя само моето досие, ничие друго. Майка му стара, другите досиета нали аз съм ги писал! Искам само да хвърля за последно един поглед върху онова, което съм сторил за армията. В присъствието на колкото искате пазачи. Ще направя последни преценки и някои добавки. Стандартна процедура при уволняване на офицер от разузнаването. Какво ще кажеш? Сам се колебаеше:
— Не знам. Това са поверителни материали…
— Но не и за служител, който ги е съставял! Устав за секретните операции, Член седемстотин седемдесет и пети, Глава „Поправки“. Всъщност, човек като мен дори е задължен да направи окончателни преценки.
— Сигурен ли си?
— Както че съм още жив пред теб.
— Е, щом е стандартна…
— Просто ти цитирах устава! Той е Библията на армията, момко!
— Тогава не виждам пречки…
— Искам разрешение в писмен вид. В замяна на писмото и записа, които доказват колко съм преуморен, та чак ям гущерови лайна. Всъщност поставям ултиматум: или Вашингтон ми дава писмено нареждане да изпълня Член 775 на Устава за секретните операции след завръщането си в Щатите, или заминавам за силозите в Монголия! Все още имам много поддръжници в родината. Може да са дребни риби, ама могат да вдигнат страхотен шум.
Макензи Хоукинс се ухили; пурата му съвсем се бе скашкала. Този път Сам зяпна:
— Какво си намислил?
— Нищо страшно, момко. Просто ме подсети за една работа. Всеки разполага сам със себе си. С всяка своя част. Навън сигурно ме очаква огромен свят. И едно-две предизвикателства.
ЧАСТ ВТОРА
„Здраво скрепената корпорация — тоест компания с малко на брой инвеститори, независимо от общия капитал — трябва да има в основата си хора с щедри сърца и непоклатим кураж, които да изпълват структурата със своята всеотдайност и целенасоченост.“