Дванайсета нощ
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дванайсета нощ». Краткое содержание книги:
СЪР АНДРЮ
Ти дай ми да ругая на мене!
Излиза.
СЪР ТОБИ
Няма да го предам, разбира се. От обноските на оня младок си личи, че има развит ум и добро възпитание; службата му между княза и племенницата ми го потвърждава. Такова глупашко писмо няма да изплаши човек като него — той веднага ще подуши, че има работа с тъпак. Не, аз ще му предам предизвикателството устно и ще опиша нашия Чикчирик в такава светлина, че оня — младостта е доверчива — ще си го представи невероятно яростен, ловък, смел и кръвожаден. Двамата тъй ще се изплашат един от друг, че само като се видят отдалече, ще се смразят взаимно като горгони44!
ФАБИАН
Ето го и него с племенницата ви! Да ги изчакаме да се разделят. После ще го настигнем.
СЪР ТОБИ
Тъкмо дотогава ще си съчиня едно по-страхотно предизвикателство.
Сър Тоби, Фабиан и Мария излизат.
Влизат отново Оливия и Виола.
ОЛИВИЯ
Разкрих се много пред сърце от камък
и чувствувам честта си унизена.
В мен нещо тук осъжда тази слабост,
но тя е силна и се подиграва
на укорите.
ВИОЛА
Знам тези признаци на болестта
от онзи болен, който ме изпраща.
ОЛИВИЯ
Носи от мен туй малко медальонче.
Това е моят образ. Тук съм няма
и няма със слова да ти досаждам.
Не го отблъсквай! Утре пак ела!
Каквото ми поискаш — вън от тез
неща, които влизат във разрез
със честността, — веднага ще го сторя!
ВИОЛА
Тогава дайте своята любов
на господаря ми!
ОЛИВИЯ
Но аз на теб
я дадох вече — няма да е честно!
ВИОЛА
О, аз ще ви простя.
ОЛИВИЯ
Ще видим утре…
Лукавия под твойта външност млада
отнесъл би душата ми във ада!
Излиза.
Влизат отново сър Тоби и Фабиан.
СЪР ТОБИ
Да ви пази Бог, господине!
ВИОЛА
И вас също, сър!
СЪР ТОБИ
Вадете веднага каквито оръжия имате! Не зная какво зло сте му сторили, но пострадавшият, кипящ от ярост и жаден за кръв, ви дебне като тигър зад ъгъла на градината! Изтеглете шпагата си и бъдете нащрек, защото противникът ви е бърз, ловък и смъртоносен!
ВИОЛА
Тук има някаква грешка, господине! Аз нямам вражда с никого. Паметта ми е чиста от какъвто и да било спомен за нанесено оскърбление.
СЪР ТОБИ
Нещата обаче стоят иначе и вие сам ще се убедите в това. Ако цените живота си, пазете се, повтарям! Вашият враг има на своя страна всички предимства, които дават младостта, силата, ловкостта и гневът!
ВИОЛА
Но кажете ми, сър, какъв е той?
СЪР ТОБИ
Рицар от тези, получили шпагата си за салонни битки на килимно полесражение. Но истински дявол в личните свади! До днес е развел вече три души от телата им. А сега яростта му е такава, че може да бъде успокоена само от смъртен гърч и надгробна плоча! „Или той ще умре — казва, — или аз ще го убия!“
ВИОЛА
Ще се върна в дома на графинята и ще поискам охрана от нея. Не обичам да се бия. Чувал съм, че някои нарочно измислят предлози, за да изпитват чуждата храброст. Този човек навярно е от тях.
СЪР ТОБИ
Не, господине! Неговата ярост е предизвикана от действителна обида. Вървете и му дайте нужното удовлетворение! Не се опитвайте да се криете в дома освен ако желаете да се сблъскате с мене, при което опасността за вашата кожа не ще бъде по-малка! Повтарям, напред, и вадете шпагата си, защото инак ще трябва да се откажете от правото да я носите на бедрото си!
ВИОЛА
Всичко това е толкоз неучтиво, колкото и чудно! Умолявам ви, бъдете тъй добър да узнаете от рицаря каква обида съм му нанесъл! Ако е имало нещо, било е извършено по невнимание, в никакъв случай не нарочно!
СЪР ТОБИ
Добре! Фабиан, останете с господина, докато се върна!
Излиза.
ВИОЛА
Моля ви се, господине, какво знаете за всичко това?
ФАБИАН
44
Горгона (митол.) — женско чудовище с ужасен поглед и коси от живи змии, чието лице превръщало смъртните в камък.