Меч на съдбата
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-332-4
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Меч на съдбата». Краткое содержание книги:
Драконът зина, размаха криле и после скочи от хълма на равното.
— Разбрах всичко, глашатаю — извика той. — Нека благородният Ейк от Денесле излезе срещу мен. Готов съм!
— Ама че театър! — Бохолт се изплю и намръщено съпроводи с поглед Ейк, който излизаше пешком иззад бариерата от камъни. — Да си умреш от смях направо…
— Млъкни, Бохолт! — извика Лютичето, потривайки ръце. — Виж, Ейк ще атакува! По дяволите, ще стане страхотна балада!
— Урааа! Да живее Ейк! — извика някой от групата стрелци на Недамир.
— А аз — подхвърли навъсено Козояд — за по-сигурно бих го натъпкал със сяра.
Ейк, вече в полето, приветства дракона с вдигнато копие, спусна забралото си и пришпори коня.
— Е — каза джуджето, — може и да е глупав, но умее да атакува. Вижте само!
Приведен напред и опрян здраво в седлото, Ейк се понесе в пълен галоп и свали копието. Драконът, противно на очакванията на Гералт, не отскочи, не се завъртя настрани, а се приведе и се хвърли право срещу атакуващия рицар.
— Удари го! Удари го, Ейк! — изрева Ярпен.
Ейк, макар и да се носеше в галоп, не удари на сляпо, където му падне. В последния момент той промени ловко посоката и прехвърли копието над главата на коня. Когато прелетя покрай дракона, той го удари с всичка сила, надигайки се на стремената. Всички извикаха в един глас. Гералт не се присъедини към хора.
Драконът избегна удара с деликатно, ловко и грациозно завъртане, изви се като жива златна лента и мълниеносно, но меко, по котешки, перна с лапа корема на коня. Конят изцвили, подскочи високо със задните си крака и рицарят залитна в седлото, но не изпусна копието си. В момента, в който конят почти докосна с муцуна земята, драконът помете Ейк от седлото с едно рязко движение на лапата си. Всички видяха излитането му във въздуха и въртящите се плочки на бронята му и чуха грохота и звънтенето, когато се стовари на земята.
Драконът приседна, притисна коня с лапа и отвори към него зъбатата си паст. Конят изцвили сърцераздирателно, потрепна конвулсивно и утихна.
В настъпилата тишина прозвуча дълбокият глас на Вилентретенмертх:
— Можете да приберете от поляната мъжествения Ейк от Денесле. Той не е способен да продължи битката. Следващият, моля.
— Мамка му — подхвърли Ярпен Зигрин в настъпилата тишина.
VIII
— Двата крака — каза Йенефер, докато изтриваше ръцете си с ленена кърпа. — И като че ли нещо с гръбнака. Доспехите на гърба са изкривени, сякаш са го удряли с чук. А краката му са пострадали от собственото му копие. Няма да се качи скоро на коня, ако изобщо някога се качи.
— Рисковете на професията — промърмори Гералт.
Магьосницата се намръщи.
— Само това ли имаш да кажеш?
— А ти какво искаш да чуеш, Йенефер?
— Този дракон е невероятно бърз, Гералт. Прекалено бърз, за да може човек да се мери с него.
— Разбирам. Не, Йен. Не и аз.
— Принципи? — усмихна се гневно магьосницата. — Или най-обикновен страх? Това е единственото човешко чувство, което не са изкоренили от теб?
— И едното, и другото — съгласи се равнодушно вещерът. — Какво значение има?
— Именно. — Йенефер се приближи. — Никакво. Принципите могат да се нарушат, а страхът — да се преодолее. Убий този дракон, Гералт. Заради мен.
— Заради теб?
— Заради мен. Този дракон ми трябва, Гералт. Целия. Искам да го получа целия само за мен.
— Използвай магия и го убий.
— Не. Ти го убий. А аз ще удържа с магия Секачите и останалите, за да не пречат.
— Ще има трупове, Йенефер.
— И откога това ти пречи? Заеми се с дракона и остави хората на мен.
— Йенефер — изрече Гералт студено, — не мога да те разбера. За какво ти е драконът? Нима си толкова заслепена от блясъка на златните му люспи? Нали не живееш в нищета, имаш неизчерпаем източник на доходи, знаменита си. Какво има? Само не ми говори за призвания, моля те.
Йенефер помълча известно време, а после изрита яростно един камък в тревата.
— Има един човек, който може да ми помогне, Гералт. Изглежда, това… знаеш за какво говоря… Изглежда… това не е необратимо. Има шанс. Все още мога да имам… Разбираш ли?
— Разбирам.
— Това е сложна и скъпа операция. Но в замяна на златния дракон… Гералт?
Вещерът мълчеше.
— Когато висяхме на моста — промълви магьосницата, — ти ме помоли за нещо. Ще изпълня молбата ти. Въпреки всичко.