Книга на Страшния съд

Е, господин Дануърти, пристигнах. Като че ли се намирам на точното място — повече или по-малко. Не че се озовах на пътя между Оксфорд и Бат. Намирам се на около петстотин метра южно от него на един второстепенен път. Оксфорд се вижда оттук. На около десет мили е.

Не знам кога точно е станало спускането, но ако е било пладне, както беше по график, се е получило отклонение от около четири часа. Сезона сме го улучили. Повечето от листата вече са окапали, но тези, които виждам по земята, са що-годе непокътнати, а само около една трета от нивите са изорани. Няма да мога да определя точните си времеви координати, докато не стигна до селото, където да попитам някого за датата. Вие може би знаете по-добре от мен къде и по кое време се намирам, или поне ще знаете по-добре, след като направите фиксирането.

Знам обаче със сигурност, че се намирам точно в четиринайсети век. От малкото хълмче, на което съм застанала, се виждат много поля. Представляват класически средновековни ниви с типичните бразди и типичните заоблени линии на местата, където са обръщали воловете. Пасбищата са заградени с плетове като една трета от тях са типичните саксонски мъртви плетове, а останалите са нормански тип от глогинови храсти. От статистическия отдел определиха съотношението като една четвърт към три четвърти, но на базата на проучване в Съфолк, който е много по на изток.

На юг и на запад се простира гора. Уичууд може би? Доколкото мога да преценя, цялата е широколистна. На изток се вижда Темза. Струва ми се дори, че виждам и Лондон, макар и да знам, че това е невъзможно. През 1320 година се е намирал на повече от петдесет мили оттук, нали така, а не само на двайсет. Въпреки това ми се струва, че го виждам. Със сигурност различавам градските стени на Оксфорд, както и кулата на „Карфакс“.