Копелето на Истамбул

— Скъпи ми Барсаме, я ми покажи един турчин, който да знае арменски.

Вместо да отговори, той погледна крадешком по-голямата си сестра. Леля Варсениг продължи:

Я ми кажи колко турци са научили арменски. Николко! Защо майка ни е научила техния език, а не обратното? Толкова ли не е ясно кой кого е поробил? Само шепа турци произхождат от Централна Азия, нали така? А после се обръщаш и виждаш, че са навсякъде. Какво е станало с милионите арменци, които преди това са живели там? Били са претопени! Избити! Превърнати в сираци! Изселени! А след това забравени! Как изобщо можеш да даваш дъщеря си — кръв от твоята кръв и плът от твоята плът, на онези, които носят вината, задето днес сме толкова малко и страдаме? Месроп Мащоц[18] ще се обърне в гроба!

Барсам само поклати глава и продължи да мълчи. За да разсее напрежението, обхванало племенника му, вуйчо Дикран започна да разказва история.

— Един арабин отишъл в бръснарницата — да се подстриже. После се опитал да плати на бръснаря, а онзи му рекъл: „И дума да не става не мога да ти взимам пари. Безплатно е." Арабинът се изненадал приятно и си тръгнал. На другата сутрин, когато отворил, бръснарят намерил на вратата благодарствена картичка и кошница фурми.

Близначката на канапето се размърда и — аха — да се разплаче.

— Още на другия ден при същия бръснар отишъл един турчин — да се подстриже. След това се опитал да плати на бръснаря, ала и този път той рекъл: „Не мога да ти взимам пари. Безплатно е." Турчинът бил приятно изненадан и си тръгнал. На другата сутрин, когато отворил, бръснарят намерил на вратата благодарствена картичка и кутия локум.

Разбудена от сестра си, която се бе раздвижила, втората близначка се разплака. Леля Варсениг изтича при нея и само с едно докосване на пръстите успя да я успокои.

— После, на другия ден, в бръснарницата влязъл един арменец — да се подстриже. След това се опитал да плати на бръснаря, но той възразил: „Извинявай, но не мога да ти взема парите. Безплатно е." Арменецът се изненадал приятно и си тръгнал. На другия ден, когато бръснарят отворил… познайте какво намерил?

— Пакет бурма ли? — предположи Кеворк.

— Не! Заварил десетина арменци — чакали да ги подстриже безплатно!

— Какво искаш да кажеш, че сме стиснати ли? — попита Кеворк.

— Не, нищо не ти разбира главата, млади момко — отвърна вуйчо Дикран. — Опитвам се да ви кажа само, че ние държим един на друг. Видим ли нещо добро, веднага го споделяме с приятелите и роднините си. Арменският народ е оцелял именно благодарение на тази сплотеност.

— Но се твърди още и че съберат ли се двама арменци, те създават три различни църкви — напомни братовчедът Кеворк, който не искаше да се предава.

— Das mader's mom'ri, noren koh chi m'nats[19] — промърмори Дикран Стамбулян, като премина на арменски — правеше го винаги когато се опитваше да даде урок на някой младеж, а не успяваше.

Кеворк разбираше само домашния, но не и вестникарския арменски и затова се засмя, може би прекалено нервно, в опита да прикрие, че е схванал само първата половина на изречението.