Много съм ти задължен, Джийвс
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бабалев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Много съм ти задължен, Джийвс». Краткое содержание книги:
Това ми прозвуча доста правдоподобно. Реших да надам едно ухо, както се казва. „Говорете“ — казах и той заговори, понижавайки гласа си до дрезгаво ръмжене и затруднявайки ме в голяма степен да следя за какво става дума. Както и да е, успях да схвана думите „чета“ и „книга“ и това ме поокопити. Ако това щеше да е литературна дискусия, нямах нищо против да обменим някои възгледи.
— Книга? — попитах.
— Книга.
— Искате да ви препоръчам някоя книга? Е, разбира се, това зависи от вкуса на читателя. Джийвс е изключително щастлив, когато се уедини със своите Спиноза или Шекспир. Аз, от друга страна, си падам повече по романите с напрегнат сюжет и тези от типа „кой го извърши?“. За типа „кой го извърши?“ Агата Кристи е винаги безопасен избор. За романите с напрегнат сюжет…
На това място спрях, защото Споуд ме бе нарекъл с много оскърбителни имена и ми бе казал да спра с бръщолевенето, а моята политика е винаги да спирам с бръщолевенето, когато ми го каже мъж с ръст над два метра и пропорционална ширина. Аз млъкнах и той продължи:
— Казах, че мога да те чета като разтворена книга, Устър. Знам ти игричките.
— Не ви разбирам, лорд Сидкъп.
— Тогава трябва да си точно толкова голямо магаре, колкото изглеждаш, което говори много. Имам предвид поведението ти спрямо моята годеница. Като влязох в стаята, те сварих да я милваш по лицето.
Тук трябваше да го поправя, за да изясним някои недоразумения.
— Само брадичката.
— Ба! — каза той или нещо друго, което прозвуча така.
— А трябваше да направя това, за да извадя мушицата от окото й. Просто бях прихванал главата й да не мърда.
— Ти направо я изяждаше с очи.
— Не.
— Ще извиняваш. Аз имам очи и знам кога един мъж е прихванал една брадичка сластолюбиво и кога не. Ти беше очевидно доволен да използваш това извинение, за да омърсиш лицето й с гнусните си пръсти.
— Грешите, лорд Сидкъп.
— Както вече казах, знам ти игричките. Опитваш се да ме отстраниш, да я спечелиш с коварство и това, което искам да предоставя на вниманието ти и ти го подчертавам недвусмислено, е, че ако още веднъж опиташ нещо подобно, най-добре за теб ще бъде да подпишеш полица с някоя застрахователна компания и то в най-скоро време. Ако си въобразяваш, че след като си гост в къщата на леля си, бих се поколебал да те просна на поляната и да потанцувам върху останките ти с подковани ботуши, много грешиш. Бих искал да знаеш, че случайно съм си взел един чифт подковани ботуши.
Изглежда намери финалната реплика за много добра и излезе от сцената. Последвах го след кратък интервал, в който напрегнато премислях казаното от него. Оттегляйки се в стаята си, заварих Джийвс, който ме погледна с неодобрение. Той знае, че й десет минути са ми достатъчни, за да се преоблека, но гледа на бързането с недобро око, защото счита, че в резултат на това папионката, дори и правилно вързана, не достига ефекта на съвършенството.
Пренебрегнах мълчаливото порицание в погледа му. След като бях срещнал погледа на Споуд, проклет да съм, ако този на Джийвс можеше да ме сплаши.
— Джийвс — попитах, — мисля, че си доста добре запознат с одите… древни и съвременни. Кои бяха ония, кръстосвали насам-натам в търсене на плячка?
— Войниците от Мидиан, сър.
— Точно така. Споуд беше ли споменат като един от тях?
— Сър?
— Питам, защото той дебне наоколо, все едно че е родом от Мидиан. Нека да ти разкажа.
— Страхувам се, че няма да бъде възможно, сър. Гонгът за вечеря бие.
— Да, така е. Но кой го бие? Нали каза, че Сепингс си е легнал?
— Прислужницата, сър. Тя замества Сепингс.
— Харесва ми как гъвкаво върти китката. Добре, ще ти разкажа по-късно.
— Много добре, сър. Връзката ви.
— Какво й е?
— Всичко, сър. Ако ми позволите.
— Добре, давай. Но не мога да спра да се питам дали връзките изобщо имат значение в такъв момент.
— Няма моменти, в които връзките да не са от значение, сър.
Когато слязох за вечеря, настроението ми беше потиснато. Анатол, без съмнение беше дал най-доброто от себе си, мислех си аз, вероятно ще предостави на вниманието на публиката своето Timbale de ris de veau Toulousaine или Sylphides a la creme d’ecrevisses, но там щяха да са и Споуд, и Маделин, и Флорънс, и Л. П. Рънкъл…
Все нещо ще се случи, заключих философски аз.