Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
Цяла нощ се въртя, неспособен да заспя. Вселената е сведена до една-единствена точка, изпълнена с болка: моето кутре.
3.
— Бьорн Белтьо?
Жената на прага поглежда със смущение полицая, след това очите й се връщат на мен. Притиска плик към гърдите си.
Току-що се връщам от закуска. Заедно със своя полицейски ескорт.
— Със съпруга ми сме приятели на Сира Магнус — продължава тя. Говори нещо средно между датски и норвежки. — Всъщност бяхме негови приятели. Ние сме енориаши от Рейкхолт. Съпругът ми пее в църковния хор. Може ли да вляза?
Тя не изглежда особено опасна, но полицаят дълго я изучава от глава до пети с рентгеновия си поглед.
— Съпругът ми чака в колата — казва ми тя, след като я пускам в стаята и затварям вратата. Очевидно не е свикнала да бъде в хотелски стаи с непознати мъже. Стои по средата на стаята, неподвижна и леко изчервена, а пликът все още е притиснат към гърдите й. — В деня, когато Сира Магнус умря…
— Да?
— Сутринта той дойде при нас. Помоли ни, ако нещо се случи с него, да ви дадем това.
Тя ми подава плика, който е запечатан с няколко пласта тиксо.
— Обещахме му да не отиваме в полицията, а да дадем плика на вас.
— Благодаря.
— Дълго се опитвахме да ви намерим.
— Съжалявам. Бях много зает.
— Чухме по радиото, че сте намерили пещера на Тингвелир.
Тя накланя глава на една страна, сякаш чака обяснение.
— Благодаря ви много. Сира Магнус също щеше да ви е много благодарен.
Мълчанието ми я кара да свие рамене и отново да ми каже, че съпругът й я чака в колата. Благодаря й още веднъж и тя си тръгва.
4.
Разкъсвам плика и изваждам лист хартия.
Прости ми, Сира Магнус, но не мога да се сдържа: избухвам в смях.
Човек е такъв, какъвто е. Дори в смъртта.
На страницата има три реда.
Руни.
На пръв поглед текстът изглежда абсолютно неразбираем.
Всъщност аз мога да чета руни, но дори след второто и третото прочитане, текстът остава все така неразбираем.
Най-горе на страницата е написано:
По-надолу следва текст:
Дълго време стоя втренчен в руните, опитвайки се да ги разчета. Но дори след като прочитам текста буква по буква, той остава неразбираем.
Руническото послание е кодирано.
Сигурно се е опасявал, че нещо ще се случи. Страхувал се е от това, което може да му направят. Затова е оставил послание при приятели, на които е имал доверие.
Осъзнавайки всичко това, аз усещам ледена тръпка по гръбначния си стълб. Сира Магнус е знаел, че животът му е в опасност.
Значи е знаел нещо, което не ми е казал.
Когато прочитам текста отново, аз виждам закономерност, която не се забелязва от пръв поглед. Осъзнавам, че Сира е заменил букви от текста, ползвайки метода на Цезар. Но с кои други букви? И как точно?
Обаждам се на своя приятелски настроен гений и му диктувам руните, изписани от Сира Магнус.
— G88C3 — промърморва Терйе Льон Ерихсен. — Това трябва да е ключът.
Изведнъж ми просветва.
— G88! Официалният регистрационен номер на камъка „Килвер“!
Камъкът „Килвер“ е открит през 1903 г. в Готланд, върху гробница във фермата „Килвер“. Представлява парче варовик, върху което са изписани elder futhark10. Двамата с Терйе транскрибираме звуковите стойности на руните и получаваме следния напълно неразбираем текст:
— Близо сме — уверява ме Терйе. — Този шифър не е особено сложен. Може би не е по-сложен от една обикновена цезарова тройка.
Може би. Прилагайки цезаровата тройка и след това превеждайки текста на английски, ние получаваме следното:
„www.gmail.com
Име: твоята майка
Парола: моята страст“
— Воала! — възкликва Терйе. — Имейл адрес.
Магнус, стара лисица такава…
Благодаря на Терйе за неговата помощ, включвам лаптопа си, влизам в интернет, отварям страницата на Gmail и въвеждам името на майка ми и страстта на Магнус, която не е Снори, както може би сте предположили, а фуа гра11 която изписвам като една дума, за да стане парола.
В пощата ме чака един имейл.
Тема: Бьорн.
Посланието е кратко: „Случват се такива неща. Успех, Бьорн. С теб съм до края. Не ме съди твърде строго. Твой приятел, Магнус“.
10
Най-древните руни. — Б.пр.
11
Foie gras — френски деликатес, приготвен от патешки или гъши дроб. — Б.пр.