В очакване на Годо
- Автор: Бекет Самюъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Бояна Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В очакване на Годо». Краткое содержание книги:
„В очакване на Годо“ е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена — пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? „Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме“ — заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1906–1989), носител на Нобелова награда за литература.
Не се помръдва.
ВЛАДИМИР. Това вече няма никакво значение.
ЕСТРАГОН. Не съвсем никакво.
Пауза.
ВЛАДИМИР. Защо не ги опиташ?
ЕСТРАГОН. Всичко съм опитвал.
ВЛАДИМИР. Говоря за обувките.
ЕСТРАГОН. Мислиш ли?
ВЛАДИМИР. Така ще мине времето. (Естрагон се колебае.) Уверявам те, все пак е разнообразие.
ЕСТРАГОН. Облекчение.
ВЛАДИМИР. Развлечение.
ЕСТРАГОН. Облекчение.
ВЛАДИМИР. Опитай.
ЕСТРАГОН. Ще ми помогнеш ли?
ВЛАДИМИР. Разбира се.
ЕСТРАГОН. Доста добре се справяме, а, Диди, двамата заедно, нали?
ВЛАДИМИР Да, да. Хайде, първо ще опитаме лявата.
ЕСТРАГОН. Винаги намираме нещо, а, Диди, за да си даваме вид, че съществуваме, нали?
ВЛАДИМИР (нетърпеливо). Да, да, ние сме вълшебници. Но да не се отвличаме от това, което сме решили. (Вдига едната обувка.) Ела, дай си крака. (Естрагон се приближава до него, вдига крака си.) Другия бе, прасе! (Естрагон вдига другия крак.) По-високо! (Хванати един за друг, те залитат по сцената. Владимир успява най-накрая да му обуе обувката.) Опитай се да ходиш. (Естрагон ходи.) Е?
ЕСТРАГОН. Добре е.
ВЛАДИМИР (вади връв от джоба си). Ще я вържем.
ЕСТРАГОН. Не, не, без връзки, без връзки!
ВЛАДИМИР. Грешиш. Да опитаме другата. (Същата игра.) Е?
ЕСТРАГОН. И тя ми е добре.
ВЛАДИМИР. Не те ли убиват?
ЕСТРАГОН (прави няколко тежки крачки). Още не.
ВЛАДИМИР. Тогава ги носи.
ЕСТРАГОН. Много са големи.
ВЛАДИМИР. Някой ден можеш да имаш и чорапи.
ЕСТРАГОН. Вярно.
ВЛАДИМИР. Ще ги носиш ли?
ЕСТРАГОН. Стига сме говорили за тези обувки.
ВЛАДИМИР. Но, да…
ЕСТРАГОН. Стига! (Пауза.) Все пак ще седна.
Търси с очи къде да седне. След това отива да седне там, където е седял в началото на първо действие.
ВЛАДИМИР. Там седеше и снощи.
Пауза.
ЕСТРАГОН. Да можех да заспя.
ВЛАДИМИР. Снощи спа.
ЕСТРАГОН. Ще се опитам.
Заема утробна поза, с глава между краката.
ВЛАДИМИР. Чакай. (Приближава се до Естрагон и започва да пее със силен глас.) Нани-нани.
ЕСТРАГОН (вдига глава). Не толкова силно.
ВЛАДИМИР (по-тихо).
Естрагон заспива. Владимир сваля сакото си и покрива раменете му. След това започва да крачи напред-назад, като удря ръцете си в тялото, за да се стопли. Естрагон се стряска и скача. Става, прави няколко крачки с вид на безумен. Владимир тича към него, обгръща го с ръка.
ВЛАДИМИР. Тук съм… Тук съм, не се бой.
ЕСТРАГОН. Ох!
ВЛАДИМИР. Тук… Тук. Свърши вече.
ЕСТРАГОН. Пропадах.
ВЛАДИМИР. Свърши, свърши. Не мисли вече.
ЕСТРАГОН. Бях на един…
ВЛАДИМИР. Недей, недей, не казвай нищо. Ела, ще походим малко.
Хваща Естрагон за ръката и го тегли напред-назад, докато Естрагон се отказва да върви повече.
ЕСТРАГОН. Стига! Уморих се.
ВЛАДИМИР. Предпочиташ да седиш на едно място и да не правиш нищо, така ли?
ЕСТРАГОН. Да.
ВЛАДИМИР. Както искаш.
Пуска Естрагон, отива да си вземе сакото и си го облича.
ЕСТРАГОН. Да си вървим.
ВЛАДИМИР. Не можем.
ЕСТРАГОН. Защо?
ВЛАДИМИР. Нали чакаме Годо.
ЕСТРАГОН. Вярно. (Владимир започва отново да крачи.) Не можеш ли да стоиш спокойно?
ВЛАДИМИР. Студено ми е.
ЕСТРАГОН. Много рано дойдохме.
ВЛАДИМИР. Както обикновено, преди да се стъмни.
ЕСТРАГОН. Да, но не се стъмва.
ВЛАДИМИР. Ще се стъмни изведнъж, като вчера.
ЕСТРАГОН. И после ще стане нощ.
ВЛАДИМИР. И ще можем да си тръгнем.
ЕСТРАГОН. И след това ще стане пак ден. (Пауза.) К’во да правим, к’во да правим?
ВЛАДИМИР (престава да крачи, остро). Няма ли да престанеш да се оплакваш? Започваш да ме дразниш с твоето хленчене.