![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Айрънуд го погледна с нескрита веселост.
- Ето нещо, което няма да те отегчи, обещавам ти. Мерит се съмняваше, но преди да успее да отговори, до тях се приближи млада стюардеса със зелен униформен блейзер, която носеше кофичка за шампанско, пълна с лед. Вътре имаше голяма бутилка диетична кола. Тя наля чаша на Айрънуд и предложи на Мерит, който обаче поиска кафе.
Милиардерът изчака стюардесата да се върне в кухнята, като закриваше с длани метеорита, почиващ върху грамадните му бедра.
- Спомняш ли си момчето от военната лаборатория?
Мерит сви рамене.
- Дейвид Уиър. Естествено.
- Взех го на работа.
Трябваха му няколко секунди, за да смели тази информация. Уиър и без това вече беше на заплата, тъй да се каже. Носеше на Айрънуд информация от военните бази данни и милиардерът му плащаше. Или по-точно, плащаше му Мерит в качеството си на посредник. Той реши, че думите на Айрънуд могат да означават само едно.
- На щат ли?
- Дейв ми каза, че можел да използва други генетични бази данни, за да ми даде каквото ми трябва, и че щял да работи по-бързо, ако не се опитва да проникне тайно в държавни компютри.
На Мерит не му пукаше какво може Уиър, но го обезпокои нещо, за което работодателят му беше намекнал.
- Искате да кажете, че сте разговаряли с него лично?!
- Защо не?
- Вие ми плащате да се грижа за сигурността ви. Аз открих Уиър в интернет. Той не трябваше да знае, че сте крайният купувач на стоката му. Не можете да му имате доверие.
- Момчето ми върши работа. Пък и го погледнах в очите. Няма проблем с него.
- Това момче нарушава федералните, щатските и военните закони, като краде файлове от военна компютърна система! — упорстваше Мерит. - Когато Отделът за криминални разследвания го залови, а това ще се случи, ще му предложат имунитет и огромно възнаграждение, ако решат, че може да ги отведе до вас.
- Значи е по-добре, че момчето вече не работи при военните, нали така?
Мерит хвърли поглед към метеорита в скута на Айрънуд.
- Освен това ми плащате да ви държа настрани от всичко, което може да се нарече... незаконно.
Милиардерът присви очи.
- Искаш да кажеш, че си направил нещо нередно, така ли? Нещо, свързано с това тук? - Той вдигна метеорита.
Тези думи свариха наемника неподготвен. „Това пък откъде ми се натресе?"
- Казах ви, че нямам разрешение за разкопки. И формално трябваше да съобщя на френските власти за всичко, което съм взел от обекта. Но това няма нищо...
- Известно ти е, че изобщо не ми пука за каквито и да е бумаги. Особено пък френски бумаги. Питам те дали си загазил в нещо и не си си направил труда да ми съобщиш.
Мерит му каза истината от своята гледна точка.
- Аз лично не съм загазил.
Айрънуд не изглеждаше убеден.
- И не си се сблъсквал с никой от ония Макклеъри, например?
- Изпреварих ги.
Милиардерът се замисли.
- Добре - рече накрая. Стюардесата отново се появи и салонът се изпълни с богатия аромат на горещо кафе. - Изпий си кафето.
Мерит се отпусна назад, докато момичето натискаше надолу решетъчния диск на френската преса на масичката. И в този момент отново го обзе тревога.
Още щом стюардесата се върна в кухнята, той я изрече на глас.
- Когато разговаряхте с него, Уиър продаде ли ви нови файлове?
- Естествено.
- Те посочват ли нов обект?
- Тоя път не.
„Мамка му - помисли си Мерит. - Информацията във файловете е фалшифицирана." Точно както трябваше и да се очаква, ако от Отдела за криминални разследвания им бяха пробутали Уиър, за да пипнат Айрънуд. Имаше вероятност в момента цяла армия следователи от ОКР да обискират офисите му из страната. А когато го заловяха, милиардерът нямаше да си отиде сам. Мерит беше наясно с това.
- Уиър ви е накиснал. Трябва да слезем от влака. - Той се изправи. Айрънуд отдавна имаше план Б, в случай че някоя от постоянните му битки с властите започнеше да намирисва на затвор.
Работодателят му махна с ръка.
- Седни, седни. Още много не ти е известно. Не ме е накиснал. Новите файлове... новата генетична група де... беше за Ганганагар в Индия. Това говори ли ти нещо?
Мерит седна. Знаеше това име.
- Там намерихме първата колония. Преди три години.
Айрънуд кимна самодоволно.
Изражението му ядоса Мерит.
- Каква полза от това? Вече бяхме там.
- Обаче Уиър не го знае, нали така?
- Е и?
- Ами това потвърждава неговия метод: откриваш концентрация на хора с извънземна ДНК и някъде наблизо е една от колониите, създадена от извънземните. Тъй че моят Дейв има три попадения от три опита и сега ще направи четвърти. Не е зле.