Една любов в Париж

Тя отвори уста, сякаш искаше да каже нещо, но изглежда, се поколеба и премълча. Музиката засвири отново.

— Искате ли още веднъж да опитате с мене? — запита го тя. — Искам да ви покажа, че мога да танцувам, когато имам желание.

Може да се е дължало на това, че Саймън си беше отишъл, но тя по-малко се притесняваше, а може и любопитството й да е било пробудено от нещо в държанието на Чарли — вероятно смущението му, когато разбра, че тя говори английски, но този път ясно се долавяше известна промяна в поведението на девойката. Сега тя прояви към него известна дружелюбност — неочаквана и привлекателна. Докато танцуваха, тя му заговори почти весело. Върна се назад, към спомените за детството си, разказа му с жесток хумор в каква мизерия живели тя и родителите й в евтините наемни лондонски жилища. А сега, понеже правеше усилия да се нагоди към танцуването на Чарли, девойката танцуваше много добре. Пак седнаха на своята маса, а Чарли погледна часовника си. Наближаваше полунощ. Той не можеше да реши какво да прави. У дома, в Англия, често беше чувал да разказват за църковната музика в „Свети Евстатий“ и не можеше да пропусне сега възможността да чуе там коледната литургия. Възбуденото съзнание, че се намира в Париж, разговорът му със Саймън, посещението в „Сарай“, изпитото шампанско — всичко това го беше настроило твърде странно и той изпитваше нужда да послуша музика. Това му желание беше не по-малко силно от телесното му влечение към девойката, с която току-що беше танцувал. Виждаше му се глупаво тъкмо в този миг и по такава причина да се маха оттук. Но си беше истина: искаше му се да отиде, а нямаше защо хората да знаят къде отива.

— Слушайте — каза той с пленителна усмивка. — Трябва да изляза за един час. Но пак ще се върна — непременно. Ще ви намеря ли тогава тука?

— Аз цяла нощ съм тука.

— И ще стоите ли свободна за мене?

— Защо трябва да излезете?

Той се усмихна с известно смущение.

— Може да ви се види глупаво, но моят приятел ми даде два билета за среднощната литургия в „Свети Евстатий“, а може да не ми се удаде друг случай да я чуя.

— С кого ще отидете?

— Сам.

— Искате ли да ме вземете?

— Вас? А можете ли да напуснете?

— Мога да наредя с мадмоазел Ернестина. Дайте ми двеста франка и аз ще уредя всичко.

Чарли я изгледа колебливо. С голата горна половина на тялото, с гримираното си лице, със светлосинята си чалмичка и с шалварите си тя съвсем не му се виждаше като подходяща дама, за да я заведе със себе си на черква. Тя забеляза погледа му и се разсмя.

— Душа давам, за да дойда с вас. Вземете ме! За десет минутки мога да се преоблека. Толкова много ще се радвам!

— Добре!

Той й даде парите и тя го помоли да почака навън, в коридора, и бързо се отдалечи. Той плати виното, зачака с часовника в ръка да изминат десет минути и излезе.

Когато излезе в коридора, една девойка се приближи до него.