Пеещата галерия

Сър Ричард, който неусетно се беше приближил до него, кимна.

— Преди около сто години един от прадядовците ми последвал крал Едуард I на кръстоносен поход в Светите земи, където си спечелил име на велик воин. По онова време в Утремер11 съществувала тайна секта убийци, наречени асасини, които били предвождани от мистериозна фигура, позната под името Стареца от планината — той погледна към сър Джон, който в момента се олюляваше в средата на стаята, и се ухили; останалата част от групата също наблюдаваше коронера и почти не обръщаше внимание на разказа на сър Ричард. — Та водачът на асасините тъпчел хората си с хашиш и после ги изпращал да убиват всеки, когото си е набелязал за жертва. Сектата притежавала замъци и скривалища високо в планината и именно едно от тези места открил прадядо ми. После устроил засада и го разрушил. Плячката, с която си тръгнал оттам, се оказала пребогата, така че като награда за смелостта му кралят на Англия му позволил да задържи този великолепен комплект шах. Брат ми — добави той тихо — много обичаше да играе.

— Започнахме тази партия снощи — намеси се отец Криспин, приближавайки се изотзад. — Убедих сър Томас да поиграем, за да се успокои след скандала с Брамптън.

— Вие ли спечелихте, отче? — усмихна се Ателстан.

— Така и не довършихме играта — промърмори капеланът. — Тъкмо заплашвах офицера на сър Томас, когато прекъснахме заради пиршеството — той вдигна очи и Ателстан видя веселите искрици в погледа му. — Лесно е да хванеш натясно един свещеник, а, братко?

— Така ли мислеше сър Томас?

— Не, напротив, беше бесен — намеси се лейди Изабела. — През цялото време, докато траеше тържеството, кроеше планове как да се измъкне от затрудненото положение в играта.

Ателстан кимна и се приближи до Кранстън, който се взираше в разбитата врата.

— Значи сър Томас се е бил заключил и залостил в стаята си, така ли? — промърмори коронерът.

— Точно така — отвърна Бъкингам.

Кранстън се наведе, за да разгледа вратата по-отблизо, след което кимна и се изправи.

— Къде е трупът?

Стъписана от грубостта на сър Джон, лейди Изабела с мъка преглътна. После сър Ричард поведе присъстващите към леглото и отметна тежкия балдахин. Завивките и чаршафите бяха махнати и покойният Спрингал лежеше върху голото легло, покрит с някакво парче кожа. Кранстън отдръпна импровизирания саван. Ателстан беше виждал множество мъжки и женски трупове, покрити с какви ли не ужасяващи рани, но въпреки това му се стори направо кошмарно да се взира в този мъж с полуотворени очи и зяпнала като на мъртва риба уста, проснат по нощница в собственото си легло. Приживе — със своята светлокестенява коса, лице с остри черти и воинска осанка — сър Томас явно беше имал доста приятен външен вид, но в смъртта изглеждаше направо гротескно.

Кранстън подуши устата на мъртвеца и внимателно наклони назад безжизнената му глава. Ателстан заинтригувано се вгледа в моравите петна, които бяха избили по вдлъбнатите бузи на покойния търговец. Някой се беше опитал да затвори очите му, но не беше успял и вместо това беше поставил върху клепачите му по една монета. Едната от тях обаче се беше изтърколила и в момента сър Томас се взираше невиждащо в тавана. После Кранстън се обърна и — както винаги — направи знак на Ателстан да се приближи, за да огледа тялото отблизо. Монахът подозираше, че сър Джон тайничко се наслаждава, принуждавайки го да изследва труповете, и че колкото по-отвратителни бяха те, толкова по-доволен бе коронерът. И така, Ателстан повдигна нощницата на сър Томас и се зае да прегледа останалата част от тялото му, стараейки се да не обръща внимание на възклицанията зад гърба си. Когато погледна през рамо, той видя, че лейди Изабела върви към вратата, подкрепяна от сър Ричард, който я беше прегърнал през кръста. Бъкингам пък беше притворил очи и стоеше неподвижно, а двамата търговци изглеждаха така, сякаш всеки момент щяха да повърнат. В следващия момент Пеещата галерия начена своята песен и не след дълго в стаята влетя лейди Ерменгилда. Старицата стискаше черния си бастун в ръце, а лицето й беше покрито със ситни капчици пот.