Героите умират

Не му отговарям; вместо това запращам дъските в коридора, към Котките, след което разбивам въртележката в стената, надявайки се, че дървата ще се разпаднат на заслепяващ облак от отломки и прах. Котките отговарят с хор от крясъци.

Бърн ме поглежда навъсено, но след това лицето му се прояснява.

— Палас! — изрича той с доволна усмивка — познал ме е. — Това си ти! Да си го начукам, ако това не е Палас Рил! Означава ли това, че Каин е с теб? Не, не, нямаше нужда да питам. Ако беше тук, щеше да е в краката ти като кученце.

Отстъпвам през дупката към съседната стая, а Бърн настъпва към мен.

— Означава ли това, че си сама? Това… това ти ли си? Ти ли си Смешника Саймън4? Ти? Омразният Смешника Саймън, неуловимият таралеж в гащите на Анханския лъв, е шибаната Палас Рил? Да си го начукам като на девствена коза! — Той облизва устните си. — Мечтаех си да те срещна отново — казва, а гласът му става плътен и мазен. — Имам планове за теб, Палас. Кой знае? Може дори да ти харесат. Ако ти допаднат достатъчно, може и да ги преживееш.

Държа си езика зад зъбите и продължавам да отстъпвам — колкото по-дълго Бърн бърбори, толкова повече ще се отдалечат Ламорак, Талан и семейство Конос.

Усмивката му става още по-широка.

— Може да е забавно да те оставя жива. Така ще можеш да разкажеш на Каин за нещата, които ще ти направя.

Поклащам глава.

— Нищо няма да се получи, Бърн. Аз и Каин се разделихме. Него не го е грижа какво се случва с мен.

Той кима разсъдливо.

— Добре. Тогава просто ще си доставя удоволствие.

— Първо ме хвани!

Отново се заемам с дихателни упражнения и си възвръщам менталното зрение. Пръстите ми започват да търсят шнурчето на висящата на колана ми кесия.

— Вече съм те хванал — изсумтява той.

Лъскавият кестен в ръката ми започва да дими и когато активирам заклинанието, от него се освобождава голяма струя от Потока. Бърн вижда дима и ме поглежда със съжаление.

— Не се иска голям ум, за да си добър магьосник. Но не мога да повярвам, че си чак толкова глупава, че да се надяваш да ми навредиш. Моят Щит се захранва от Ма’елкот, тъпа пачавро! Нищо не може да ти помогне да го пробиеш.

Без да му отговоря, хвърлям кестена в краката му, сякаш е топче за игра. Не успявам да се въздържа от евтиното позиране в стил Каин, защото в кръвта ми има много адреналин и все още не вярвам напълно, че ще умра тук.

— До скоро — казвам му и скачам през дупката.

Зад гърба ми кестенът се взривява със сила, която разбива пода и отхвърля Бърн с все Щита му през отвора в стената.

Ние сме едва на третия стаж; падането му на улицата не може да го убие, но не е изключено да му строши някоя друга кост и здравата да го поразтърси. А дупката в пода ще забави Котките. Поне така се надявам.

Приземявам се в долния апартамент и застивам — чува се жално скимтене изпод леглото в ъгъла. Някой клетник, събудил се от суматохата, експлозиите и хората, изникнали откъм тавана. Свивам рамене — под леглото е на не по-опасно място, отколкото навсякъде другаде в сградата.