Шанхайска афера

— Така ли смятате? Не мога да повярвам… — заяви Грейс.

— Добре, да се надяваме, че греша.

— Има и още нещо — продължи тя след миг колебание, а изражението й помръкна за миг. — Получих съобщение от Едуард на двадесет и четвърти септември. Беше оставено на гласовата ми поща, ако трябва да бъда точна.

„Нека бъдем изрядни в детайлите — почти изрече на глас той и си помисли: — Защо ли говори като робот?“

— Звучеше паникьосан. Казваше, че е видял нещо и не е сигурен към кого да се обърне… — обясни Грейс. — Но истината е, че Еди има много живо въображение и все търси помощта на другите, за да го измъкнат от кашите, които забърква. Не ми се щеше да се намесвам повече от това, което бях направила за него. Това е страшно типично за Еди, той много драматизира. А и по онова време бях изключително заета с една задача на „Ръдърфорд Риск“ и така и не отговорих на обаждането му.

— Недейте да се измъчвате от това — успокои я Нокс, въпреки че тя не му се стори твърде изтерзана.

Той побърза да смени темата, насочвайки вниманието й към претърсването в апартамента на Данър, като не пропусна да спомене за липсващия лаптоп и джипиеса.

— Мислите ли, че от полицията са били там първи? — попита тя.

— Според охраната е бил wai guo ren. Мисля си, че може да е бил един човек от Американското консулство, когото познавам. Напълно в негов стил е да се захване с нещо подобно. Мога да го попитам директно, но мога и да го поръфам преди това…

— Да го „поръфате“ ли? — не разбра играта на думи Грейс.

— Да, на малки хапки — обясни с усмивка Нокс.

— Аха… — съгласи се неопределено тя, въпреки че Нокс не забеляза и следа от смущение у нея. — А колкото до нас, господин Нокс, какво ще бъде прикритието ни? Изцяло професионални отношения или нещо по-лично?

— Аз ще бъда ваш клиент! — отвърна Нокс. — Работя в една фирма за внос и износ. Наистина се занимавам с това. Вие току-що станахте китайският ми съветник и счетоводител… — Той се усмихна и протегна ръката си за поздрав, но тя увисна във въздуха, понеже Грейс не я пое. Нокс се отдръпна.

— Вносът и износът винаги са ми се стрували елементарна работа — отбеляза тя.

— А на мен счетоводителите ми изглеждат скучни хора — не й остана длъжен той.

— Ето защо аз постъпих в армията — не се предаваше Грейс.

— Което пък обяснява защо аз не постъпих — усмихна се Нокс. — Доставях им само бутилирана вода и лосион за ръце.

— Такива като вас май ги наричат користолюбиви…

— Не точно. Предпочитам да се наричам опортюнист.

Грейс бе свикнала винаги тя да има последната дума, затова смени темата:

— Първата стъпка към това да намерим заложниците, е да открием записките на Едуард Лу. Той е водил сметките за раздаваните поощрения.