Кървави книги том 4

Беше толкова развълнуван, че започнаха да му се привиждат разни неща. В сърцевината на възела проблеснаха странни, непознати цветове. Светлината обхвана пръстите му и ги направи прозрачни. Карни съзря нервните си окончания, които сияеха от новооткрита чувствителност, видя и вътрешността на костите си. После, така внезапно, както се бяха появили, цветовете изчезнаха, като оставиха очите му в плен на тъмнината.

Сърцето затуптя в ушите му. Разбра, че го делят броени секунди от разплитането на възела. Преплетените нишки се разделяха. Сега връвта си играеше с неговите пръсти, а не обратното. Всеки освободен клуп се затягаше около съседните възли. А той не спираше да дърпа и да мести нишките по заповед на връвта.

И ето че цветовете се завърнаха, но този път Карни не видя пръстите си, защото бяха станали напълно прозрачни, а някаква форма, която проблесна между последните нишки на възела. Фигурата се замята като риба, уловена в мрежа, и започна да расте с всяко развързано сплитане. Туптенето в ушите му се засили. Въздухът се сгъсти и стана лепкав като тиня.

Някой изсвири. Карни знаеше, че сигналът е предназначен за него, но не можеше да си спомни какво означава. Имаше прекалено много неща, които го разсейваха: сгъстяващият се въздух, бученето в ушите, възелът, който се разплиташе сам в безпомощната му ръка, докато фигурата в центъра – трептяща и блестяща – се гърчеше и растеше.

Изсвирването се повтори. Този път настойчивостта му го изтръгна от унеса. Той вдигна очи. Брендан вече си пробиваше път през градината, а малко по-назад видя и Катсо. Тогава възелът навлезе във финалната фаза от разплитането си. Последното сплитане се развърза и фигурата, която не спираше да расте, се изстреля към лицето му. Карни отскочи назад, за да не го улучи в главата, и нещото профуча край него. Стреснат от атаката, той се спъна в един къпинов храст и се просна върху легло от тръни. Шумата над главата му се разлюля като при силен вятър; по тялото му се посипаха листа и малки клонки. Карни се огледа трескаво, но фигурата беше изчезнала.

– Защо не отговоряш бе, шибан идиот? – попита задъхано Брендан. – Помислихме, че си ни зарязал.

Карни го удостои с бегъл поглед и продължи да оглежда короните на дърветата. В ноздрите му нахлу зловонието на студена тиня.

– По-добре се размърдай – рече Брендан и се прехвърли през счупената ограда.

Карни се надигна бавно, мъчеше се да се освободи от тръните, които се бяха заплели в косата и дрехите му.

– Мамка му! – чу се приглушеният глас на Брендан от другата страна на оградата. – Полиция! На моста.

Катсо беше стигнал до края на градината.

– Какво правиш на земята? – попита той Карни.

Карни му протегна ръка.