Скритият пожар

Когато Амброуз стигна до прага, Патърсън вече влизаше. Човекът, който държеше вратата отворена, при други обстоятелства би могъл да мине за красив. В тъмната му, гъста коса се виждаха сребърни нишки. Имаше правилни черти, външните ъгли на сините му очи бяха леко смъкнати надолу — нещо, което жените намират за очарователно. Но точно днес Пол Мейдмънт изглеждаше изпит и съсипан почти като скитник по улиците. Небръснат, разчорлен, с изпомачкани дрехи, той се взираше със зачервените си очи в тях и като че ли напълно бе изгубил представа от изискванията на обичайното общуване. Амброуз не се и опитваше да си представи какво е да слезеш от самолета убеден, че ти предстои да се прибереш при семейството си, а вместо това да откриеш, че животът ти е непоправимо съсипан.

Шами Пател се навърташе неуверено зад Мейдмънт. Тя ги беше представила един на друг.

— Съжалявам, че не успях да отворя вратата, бях в кухнята и правех чай — бе добавила тя.

Амброуз би могъл да й обясни, че Патърсън не се впечатлява от извинения, но моментът не беше подходящ.

Влязоха един след друг в дневната и насядаха.

— Малко чай би се отразил добре на всички ни, Шами — каза Амброуз.

Тя кимна и излезе.

— Извинете, че не можах да ви посрещна на летището — каза Патърсън. — Но имах други задължения. Свързани със смъртта на Дженифър, нали разбирате.

Мейдмънт поклати глава.

— Нямам никаква представа от това, което вършите вие, иска ми се само да го свършите колкото е възможно по-бързо. Да откриете човека, който е извършил това. Да му попречите да съсипе още някое семейство.

Гласът му изневери и той се покашля шумно.

— Как е жена ви? — попита Патърсън.

Мейдмънт пак се покашля.

— Тя е… Тук беше лекарят. Даде й нещо, за да заспи дълбоко. Съумяла е някак да не рухне, докато се прибрах, но после… е, по-добре е, че сега не съзнава нищо. — Той притисна ръцете си с разперени пръсти към лицето си и стисна здраво, сякаш се опитваше да смъкне кожата. Гласът му долиташе леко приглушено иззад дланите. — Иска ми се да можеше изобщо да не се връща в съзнание. Но ще трябва да се събуди. А когато се събуди, нищо няма да се е променило.

— Не намирам думи, за да изразя съчувствието си — поде Патърсън. — Аз имам дъщеря почти на същата възраст. И знам какво означава тя за мен и за жена ми.

Мейдмънт плъзна пръсти надолу по лицето си и се взря в тях, а по лицето му се затъркаляха сълзи.

— Тя е единственото ни дете. Не можем да имаме други, предвид възрастта на Таня. Това е краят, за нас всичко свърши. Досега бяхме семейство, сега сме просто двойка. — Гласът му затрепери и секна. — Не знам как ще преодолеем това. Не го разбирам. Как е възможно да се е случило? Как е възможно някой да е сторил това с детето ми?