Джъстис
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Джъстис». Краткое содержание книги:
Джъстис изръмжа. Чу се чупене на дърво. Джеси повдигна брадичка, за да види какво става.
Той пусна пръчката, която бе счупил от таблата на леглото. Беше се хванал за горната преграда и жалкото нещо не бе издържало на огромната му сила.
Очите му се отвориха и срещнаха погледа й. Джеси се размърда и започна да се движи нагоре-надолу с бързо темпо. Отметна глава назад, неспособна повече да задържи зрителния си контакт с него. Почувства, че кулминацията й наближава. Винаги се бе нуждаела от повече време, за да стигне до оргазъм, отколкото човека, с когото правеше секс. Но не и с Джъстис. Яздеше го трескаво, насладата се усилваше с всеки удар на бедрата й в тялото му, докато се плъзгаше надолу. Вагиналните мускули се стегнаха здраво и удоволствието я прониза, когато кулминацията я връхлетя. Джеси изкрещя името му.
В този момент Джъстис се претърколи, прикова я под тялото си и се заби в нея силно и бързо. Силният тласък увеличи насладата и удължи оргазма й, в един миг беше сигурна, че сърцето й ще експлодира. Той изръмжа за последен път дълбоко и зловещо и започна да пулсира вътре в нея, изливайки топлината на своето освобождаване.
Джеси задъхано се вкопчи в него, наслаждавайки се на усещането. Всяка лека болка, която чувстваше в резултат на малко грубия секс, изведнъж изчезна. Отвори очи и срещна погледа му. Той лежеше върху нея с лакти забити в матрака от двете й страни, поели по-голямата част от тежестта му.
Ръцете й бяха около врата му, дланите стискаха плещите му. Нямаше спомен кога ги е сложила там.
— Заболя ли те? — попита той и с безпокойство присви красивите си котешки очи.
— Беше невероятно!
— Да, беше. — Усмихна й се.
Джеси го придърпа към себе си и докосна с устни неговите. Той изстена и я принуди да разтвори уста, за да я изследва с език. Младата жена беше тази, която най-накрая прекъсна целувката. Погледите им се срещнаха и задържаха.
— Моята жар притеснява ли те?
— Харесва ми. В продължение на няколко секунди изпитвах лека болка, но сега съм добре. Трябва да я бутилираш, като чудодейно лекарство за успокояване на жената след секс. — Тя се засмя.
— Харесва ми да ти се подчинявам — отвърна той на усмивката й.
Джеси погледна над главите им.
— Ти счупи таблата на леглото.
Той повдигна брадичка, проследи погледа й и на лицето му се появи комично изражение.
Джеси не можа да се сдържи и се разсмя. Очите му срещнаха нейните.
— Не помня да съм го направил.
— Тогава предполагам, че не трябва да споменавам за завивката.
Мъжът се намръщи.
Тя пусна рамото му, посегна с ръка встрани, заграби шепа пълнеж и му го показа.
— Трябва да си отрежеш ноктите, скъпи. Раздра завивката. Но съм ти благодарна, а и раненото ми бедрото оценява факта, че във възбудата си го остави и се вкопчи в кувертюрата.
Джъстис зяпна пуха, шокиран.
— И това не си го спомням.
— Мисля, че беше прекалено съсредоточен в мен.
— Наистина е така. Красива си, Джеси! Казах ли ти го? — Вгледа се в очите й. — Ти си най-прелестното нещо, което съм виждал, когато съм вътре в теб и се наслаждаваш на факта, че сме заедно.
— Това са най-хубавите думи, които някой някога ми е казвал. — Джеси извърна глава, за да погледне часовника на нощното шкафче. — О, по дяволите! — Обърна се към Джъстис. — Девет и половина?!
— Е, и?
— Пресконференцията ти?!
Той пребледня и тихо изруга.
— Забравих!
— Поправям се. Това сега е най-хубавото нещо, което някой някога ми е казвал. Накарах краля на работохолиците да забрави за работата си.
Мъжът се разсмя.
— Остани тази нощ с мен. Ще взема душ, после ще отида до портите да говоря с пресата и веднага се връщам.
Изпълни я щастие, че той не желаеше да сложи край на срещата им.
— Да, с удоволствие. Имаш ли някаква друга работа тази вечер?
Той се размърда над нея и извади все още твърдия си член. Докато се отделяше от тялото й на лицето му се изписа съжаление. Изправи се и се премести до края на леглото.
— Единствената работа, която имам, след като разговарям с медиите, е да продължим с това, което току-що правихме. Мисля, че ще успея да се справя. — Погледът му обходи тялото й. — Ти ме вдъхнови да искам да стигна до портите и да се върна възможно най-бързо. Ще гледам пресконференцията да е по-кратка.