Книга на илюзиите
- Автор: Остер Пол Бенджамин
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-605-5
- Переводчик: Ангел Игов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книга на илюзиите». Краткое содержание книги:
Дейвид Зимър, университетски преподавател по литература, изгубва семейството си в самолетна катастрофа и месеци наред се опитва да удави мъката си в алкохол. Един ден обаче нещо го изважда от болезнената апатия и той дори успява да се усмихне: това е кратко филмче с неизвестния за него комик от ерата на нямото кино Хектор Ман, мистериозен особняк, който излиза от дома си през един януарски ден на 1929 г. и повече никой не го вижда. Кой е Хектор Ман? Дейвид Зимър е заинтригуван до такава степен, че започва проучвания с намерението да напише книга за него. Един ден намира в пощенската си кутия писмо, пристигнало от малко градче в Ню Мексико и изпратено от жената на Хектор Ман, която го кани да посети отдавна смятания за мъртъв комик. Но дали той наистина е жив или това е мистификация? Зимър не знае какво да прави. Докато още се колебае, една нощ пред къщата му се появява странна жена, която му помага да вземе решение и с това изцяло променя живота му.
Весела история.
Сигурно не е много забавна. Но държа да ти кажа, че старият виконт е умеел да пише безумно красиви изречения. Това е невероятна книга, Алекс.
Значи казваш, че не възразяваш да прекараш следващите две години от живота си с този потискащ французин?
Последната година прекарах с един ням комик и мисля, че съм готов за промяна.
Ням комик ли? За пръв път чувам.
Казва се Хектор Ман. Тази есен завърших книгата си за него.
Работил си, значи. Това е хубаво.
Трябваше ми нещо да правя. Спрях се на това.
Не съм го чувал този актьор. Не че разбирам от кино, но това име съвсем нищо не ми говори.
Никой не го е чувал. Той е моят личен смешник, придворният ми шут, който работи само за мен. В течение на дванайсет-тринайсет месеца прекарвах с него всеки миг, в който бях буден.
Имаш предвид, че действително си бил заедно с него? Или това беше реторична фигура?
Никой не е бил заедно с Хектор Ман от 1929 година. Той е мъртъв. Мъртъв като Шатобриан и като мадам Рекамие. Мъртъв като Декстър Какъвбешетам.
Файнбаум.
Мъртъв като Декстър Файнбаум.
Значи цяла година си гледал стари филми.
Не точно. Първо три месеца гледах стари филми, после се заключих в една стая и девет месеца писах за филмите. Това май е най-странното нещо, което някога съм правил. Пишех за неща, които не можех да видя повторно, а трябваше да представя чисто визуалните им особености. Цялата работа приличаше на халюцинация.
А живите, Дейвид? Прекарваш ли повечко време с тях?
Колкото се може по-малко.
Очаквах този отговор.
Миналата година в Уошингтън разговарях с един мъж на име Сингх. Доктор Дж. М. Сингх. Прекрасен човек, наслаждавах се на компанията му. Направи ми голяма услуга.
Консултираш ли се с лекар сега?
Не, разбира се. В момента водя най-дългия си разговор оттогава.
Трябвало е да ми се обадиш, докато си бил в Ню Йорк.
Не можех.
Дейвид, ти нямаш и четирийсет. Животът продължава, нали така?
Всъщност навършвам четирийсет следващия месец. На петнайсети ще има голям купон в Медисън Скуеър Гардън, надявам се, че ще дойдете с Барбара. Чудно защо още не сте получили поканата.
Всички се притесняваме за теб, това е. Не искам да си навирам носа, но когато някой, за когото ти пука, се държи по този начин, не можеш просто да стоиш настрана. Защо не ми дадеш шанс да ти помогна?
Помагаш ми. Предлагаш ми нова работа и съм ти благодарен за това.
Не говоря за работа. Говоря за живота.
Има ли разлика?
Ти наистина си адски упорито копеле.
Кажи ми нещо повече за Декстър Файнбаум. Този човек е мой благодетел все пак, а аз нищо не знам за него.
За това ли ще си говорим сега?
Както казваше нашият стар приятел от службата за мъртви писма, не бих желал.