Завещанието

Надявам се никога да не се наложи да прочетеш това, защото ще означава, че съм мъртъв. Но ако четеш тези редове, ще знам, че ще се справиш с всичко. През годините, които последваха нашата първа среща на онова парти, ти стана много повече за мен от почти всяка друга жена. Казвам «почти», защото, макар никога да не съм говорил за това с теб, в живота ми имаше жена, към която изпитвах дълбоки чувства. Но това беше отдавна, много преди да те познавам.

Спомняш ли си, казах ти в нощта, в която се срещнахме, че аз също съм бил на дъното, на емоционалното дъно? Е, тогава говорех за нея, за Розалия Алонсо Айбара. Помниш ли как ти казах, че ми се иска отново да съм млад, отново да съм амбициозен, отново да съм влюбен? Е, и тогава мислех за Розалия.

Когато бях с нея, аз бях всичко това: млад, без пари и влюбен. Бях на двайсет, тя беше на осемнайсет.

Примиряваше се с бедността и нямаше съмнение, че се обичаме. Но не можеше да приеме другата част от мен — моята изгаряща амбиция, нуждата ми да печеля на всяка цена. И ме напусна заради това. Искаше нормален и спокоен семеен живот — много деца и съпруг, който се връща вечер у дома. Сега ти казвам истината и това е първият път, когато говоря с някого за това. Никога вече не я видях и никога не можах да преживея любовта си към нея. Пожертвах я заради онази част от живота си, която ми се струваше по-важна по онова време. И само с минаването на годините разбирах колко голям егоист съм бил.

Така че, разбираш ли, момиче, когато те видях сама и така уплашена онази нощ на партито, нещо сякаш изскочи от миналото ми и се устреми към теб. Изглеждаше така, сякаш ако спасях теб, щях да поправя злините в моя живот и дори може би да намеря щастие чрез теб. И го намерих, моя сладка Дейзи (майка ти, Господ да даде покой на душата й, как е могла да ти даде това име. Трябвало е да те кръсти Елинор или Изабел, Жулиет дори, защото ти си истинска романтичка, макар да се опитваш да скриеш това дори от самата себе си.) Това, обаче няма нищо общо с темата, пък и името ти отива, момичето ми. И между другото, дори без да те виждам, мога да ти кажа, че трябва да се погрижиш за косата си, която сигурно виси безжизнена или е рошава, както винаги. Направи си прическа, масаж, козметични маски на лицето, по дяволите, развесели се малко! Няма нужда да плачеш сега, когато всичко е свършило.