Къщата на Звяра

Тя премести погледа си от издадения навън скосен прозорец нагоре към балкона с перилата. После зрително обходи разстоянието от триъгълното чело на островърхия покрив до кулата в южния край. Прозорците на кулата не отразяваха нищо. Покривът й представляваше стръмен конус и приличаше на шапка на вещица.

— Страхуваш се, че ще се шашнеш ли?

— Езикът ти достатъчно ме „шашка“.

Санди се засмя и нагласи слънчевите си очила.

— Добре, ще погледнем графика на обиколките. Но не ти обещавам нищо.

Запътиха се към будката за билети.

— Ако те е страх, ще отида сама.

— Ти няма да влезеш вътре сама, малка госпожице!

— За мен е на половин цена.

— Въпросът не е в това.

— А в кое е въпросът?

Можеш никога да не излезеш оттам, внезапно си помисли Дона. Пое дълбоко дъх. Въздухът, който ухаеше на високопланински бор, я успокои.

— В какво е въпросът?

Дона се опита да изкриви лицето си в зла усмивка и проломоти:

— Не искам Звярът да те изяде!

— Ти си ужасна!

— Но не толкова, колкото Звярът.

— Мамо! — смеейки се, Санди размаха дънковата си чанта.

Дона я улови с ръка, вдигна поглед и видя мъжа от кафенето. Очите му бяха приковани в нея. Усмихвайки му се, Дона отби следващата атака от страна на дъщеря си.

В ръката му забеляза син билет.

— Добре, скъпа, стига толкова! Ще направим обиколката. Ще разгледаме къщата.

— Наистина ли? — попита зарадвано.

— Рамо до рамо, ние ще се изправим пред ужасния Звяр.

— Ще го размажа с чантата си — каза Санди.

Докато вървеше към входа, Дона видя как мъжът небрежно се обърна към неспокойния си приятел и му заговори.

— Виж — Санди посочи над касата един дървен циферблат на часовник. На табелата отгоре пишеше: „Следващата обиколка започва в…“, а часовникът показваше десет. — Колко часът е сега?

— Почти десет — каза Дона.

— Ще влезем ли?

— Добре. Хайде да се подредим на опашката.

Те застанаха зад последния човек — дундест пубертет, скръстил важно ръце на корема. Без да помръдне крака, той се обърна целият и изгледа критично Дона и Санди. Каза тихо „Хм“, като че ли присъствието им го обиждаше и наведе рамене.

— Какво му става на този? — прошепна Санди.

— Шшшт.

Докато чакаха, Дона преброи четиринадесет души на опашката пред тях. Въпреки че осем изглеждаха деца, тя видя само две, които можеха да минат в категорията „деца под дванадесетгодишна възраст“, за които имаше намаление. Ако на никой от останалите не се полагаше билет с намаление, тя изчисли, че обиколката носи петдесет и два долара приход.

Никак не е зле, помисли си тя.

Мъжът от кафенето беше трети в редицата.