Огън от дълбините
- Автор: Виндж Върнър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Огън от дълбините». Краткое содержание книги:
Джефри внезапно бе озарен от велико проникновение: възрастните извънземни бяха разбрали, че той е дете. Ето защо го бяха отвели в една от техните детски градини! Сигурно точно в този момент мама и татко говореха с възрастните непознати същества. Значи всичко се развиваше както трябва.
Лорд Стийл не беше получил прозвището си случайно: той го заслужи, защото по всичко приличаше на стоманата, от която идваше и неговото име. От този метал се правеха най-добрите остриета. Макар и нажежена до червено, стоманата не се огъваше. Нейните саби бяха винаги в услуга на фленсериерите. Стийл бе съвършено изградена личност, най-големият успех на Фленсер.
В известен смисъл създаването на личности не беше кой знае каква новост. Каращисването и тренировките са негови по-несъвършени форми, които са свързани повече с физически характеристики. Дори учените-възпитатели признаваха, че умствените способности на една глутница не са разпределени равномерно у всички нейни членове. Например двойка или тройка от тях бяха носители на красноречието, други — на способността за ориентация в пространството. Добродетелите и пороците имаха още по-сложно разпределение. Нито един член не беше основен източник на храбростта или пък съвестта например.
Заслугата на Фленсер в тази област — както и в много други — бе жестокостта, с която премахваше всичко негодно и несъвършено, отсявайки само най-доброто. Той правеше непрекъснато експерименти като прочистваше плявата, давайки живот единствено на най-успешния резултат. В работата си разчиташе основно на дисциплината, на частичната смърт, както и на разумно извършваната селекция на отделни членове в глутницата. Зад гърба си имаше вече седемдесет години практика, рожба на която се явяваше и самият Стийл.
Преди да заслужи името си, Стийл прекара дълги години, подбирайки най-добрите екземпляри, като преценяваше точно кои свои части да събере в едно, та да се получи желаната личност. Но всичко това би било невъзможно без законите на Фленер. (Пример: ако изгубите част от своята личност, която е необходима за съществуването на черти като твърдост и издръжливост, откъде бихте черпили воля и сила да продължите със селекцията?) За личността, която се създаваше, този процес носеше мисловен хаос, мозайка от ужас и амнезия. За две години Стийл изтърпя толкова промени, колкото повечето хора не успяват да преживеят и за два века. При това всички те бяха целенасочено направлявани. Повратната точка настъпи, когато двамата с Фленсер откриха триото, което ги спечели със своята съвест и мудния си интелект. Единият от тримата служеше за връзка на останалите две части. Те го пратиха в небитието и го измениха с правилния елемент, което коренно промени личността. Останалото беше лесно — Стийл вече бе роден.
Когато Фленсер замина да преустройва Република Дългите езера, сякаш от само себе си се разбра, че неговото най-съвършено творение ще поеме управлението. Цели пет години Стийл ръководеше земите на Фленсер. За това време той не само съхрани постигнатото от неговия създател, но и го усъвършенства отвъд най-смелите очаквания.
А днес, само в краткия период от едно преминаване на слънцето над Тайния остров, той можеше да загуби всичко.
Стийл влезе в заседателната зала и се огледа. Освежителните напитки бяха поставени по местата. Светлината от пролуката на тавана падаше точно там, където искаше той. Част от Шрек, неговия помощник, стоеше в другия край на стаята. Той се обърна към нея:
— Ще говоря насаме с посетителя.
Не използва името Фленсер. Облечените в бели куртки части запълзяха заднишком, а невидимите членове на глутницата отвориха широко вратата в дъното на залата.
Една петорка — трима мъжки и две женски — прекрачиха през прага и застанаха в осветеното от слънцето петно. Индивидите в глутницата не бяха кой знае колко представителни. Но пък и Фленсер никога не се бе отличавал с внушителна външност.
Две от главите се надигнаха, за да направят сянка на останалите. Глутницата огледа залата и очите й се спряха върху лорд Стийл, който стоеше на шест метра от нея.
— А… Стийл.
Гласът беше деликатен, също като скалпел, който глади късите косъмчета по гърлото.