Тъмна е луната
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъмна е луната». Краткое содержание книги:
— Точно така — спокойно потвърди Мендарк.
Тя усещаше повей от отвори за проветряване да облъхва лицето й, макар че през никой от тях не проникваше дневна светлина.
— Как ще го направите? — обади се плахо Зара.
Мендарк зяпаше навъсен близката скамейка.
— Ех, ако знаех…
След много часове отново бяха под шахтата, липсваше само Тенсор, а и Мендарк бездруго не искаше той да припарва тук. Събраха всички предмети с концентрирана в тях сила, които успяха да намерят. Взеха и парче от портала, през който бе минал Рулке, и възстановеното метално огледало. Игър пак носеше най-скъпоценното си творение — големия рубин. Аакимите се бяха трудили цяла нощ, за да му придадат формата на жезъл с идеално успоредни стени. Намалиха огледалото и с ивиците от него направиха миниатюрни полукълба в двата края на рубина, с обърнати навътре отразяващи повърхности. Целият жезъл бе обвит в метални ленти с инкрустирани в тях късчета от портала.
— Какво представлява всъщност? — даде воля Талия на любопитството си.
— Няма име — сви рамене Мендарк. — Измислих го според нуждите ни. Ако щеш, наричай го увеличител. Готов ли си, Игър?
— Не! — изхриптя Игър, разкрачен над процепа и стиснал в ръце увеличителя.
После го протегна напред и кимна отсечено.
Мендарк затвори очи и вдигна пред себе си грижливо подбран зеленикав светлик от минерала хелиотроп. Вътрешността на кристала беше нашарена с червени петна като капки кръв.
— Призови сила, Игър. И я насочи точно, иначе ще изгориш ръката ми. — Той изви глава към останалите: — Загасете другата светлина — сега!
Аакимите угасиха светлиците си. От разлома се надигнаха изпарения. Подът под краката им се разклати леко и тръпки залазиха по кожата на Талия. Тя погледна с боязън нагоре — основите още си бяха здрави.
— Игър, нали си спомняш градежа на Нощната пустош? — тихо попита Мендарк.
— Все едно е запечатан във всяка клетка на тялото ми — озъби му се Игър.
— Чудесно, защото трябва да го нанесеш по сферата, която ще създам. Насочвай силата!
Изпънатите ръце на Игър трепереха.
— Хайде! — прошепна той.
Мъничък розов проблясък изскочи между палеца и показалеца му. Краят на увеличителя трепна, но продължи да сочи право към кристала в ръката на Мендарк.
Талия долавяше напрежението, сякаш всеки атом наоколо се зареждаше с енергия. Слабичкото бръмчене на устройството премина в скимтене, после във вой, в писък и накрая се издигна до оглушаващ болезнен за ушите им шум. За частица от секундата рубинен лъч премина през огледалната повърхност и се заби в кристала. Глобусът засия като облак от кървави пръски.
Мендарк изпъшка, после светлината се разду колкото голям камък и застина във въздуха, студена като лед.
— Умален образ на Нощната пустош, каквато я сътворихме — обясни той.
— Не съм си представяла, че е толкова лесно — ахна Зара, вкопчила се в ръката на сестра си.
— Ха, лесно било… Това е само началото, а и тепърва напипваме пътя. Сега трябва да определим границите на Нощната пустош, да ги нанесем върху сферата и да им придадем действителните очертания. Чак тогава имат смисъл опитите да затворим пролуката под носа на Рулке.
— Продължавай! — изръмжа му Игър. — Така се напъвам, сякаш държа кон над главата си. Няма да издържа цял ден.
Мендарк извади от джоба си парче кехлибар, издялано във формата на тризъбец и прикрепено към лента, която той нагласи на главата си.
— Тук само аз притежавам дарбата за усета, нали? — Той огледа всички поред, но никой не възрази. — Значи тази роля се пада на мен, а ти, Селиал, вземи тризъбеца и очертавай границите по сферата. Малиен, не бих те молил, но няма кой… ще заемеш ли моето място?
Тя освободи ръката си от превръзката, намръщи се и отвърна:
— Ще направлявам силата, доколкото мога. Да започваме.
Тя протегна на Мендарк свободната си ръка, той затвори очи и устните му зашаваха. Селиал поднесе тризъбеца към кълбото от замръзнала светлина и там се появиха три тънки линии. Тя плъзна плавно зъбците по сферата и линиите постепенно очертаха троен пръстен.
— Трудничко е — промърмори Мендарк и попи потта от челото си.
— А не е дори и една стотна от работата — дрезгаво добави Игър.
— Знам!
В началото на третия кръг се появи лек зигзаг в линиите. Селиал се овладя, но скоро ръката й се размърда неволно и описа криволици по сферата. Тя изтърва тризъбеца, ръцете й се отпуснаха безволно и изпитото й лице помръкна.
— Не мога! — призна, останала без дъх. — Усещам го от другата страна как чака… и злорадства.
Игър изстена и болното му коляно се подви. Щеше да падне, но Талия се хвърли към него и го задържа прав. Светлинното кълбо започна да гасне.