Warcross

Изскачам от тъмната вътрешност на колата и примижавам срещу светлината. Различавам самолета с надпис „Хенка Геймс“ отстрани. Грамаден е — почти колкото пътнически лайнер, с елегантен дизайн със закривен надолу нос, отличаващ го от останалите самолети. Обшивката от двете му страни изглежда странно, почти полупрозрачна. Главната врата е отворена и стълба слиза към пистата, където е постлан луксозен червен килим. Това е самолетът, който самият Хидео ползва за пътуванията си.

Поглеждам си телефона за часа. В момента щях да разнасям чинии в местната закусвалня.

— Насам, госпожице Чен — казва ми Джордж и свежда леко глава. Понечвам да мина отзад, за да си взема раницата, но той ме спира. — При това пътуване няма да ви се налага да носите сама нищо — додава с усмивка. Стърча там неловко с празни ръце, а Джордж награбва багажа ми и ме повежда към самолета.

Изкачвам се по стълбите. Най-горе двама стюарди, облечени в безукорни униформи, ми се усмихват ослепително и се покланят.

— Господин Танака ви приветства с добре дошли на борда — заявява единият. Кимвам в отговор и не знам какво да кажа. Дали са държали Хидео в течение къде се намирам в момента? Дали знае, че точно сега се качвам в самолета му? Мислите ми се въртят около думите на стюарда, докато се обръщам да погледна вътрешността на самолета.

Сега разбирам защо отвън изглеждаше така странно прозирен. Вътрешната му обшивка се оказва стъклена и през нея виждам летището, пистата и небето. На втори поглед забелязвам, че в стъклото тънко е врязано логото на „Хенка Геймс“. Лъскави светлинни линии го обрамчват. Виждала съм единствено салони на самолети, натъпкани със седалки — но в дъното на този и по цялата му ширина се разполага кожен диван, от двете страни има вградени истински легла, има си и баня с душ и два меки фотьойла в предната част. Чаша шампанско и блюдо с пресни плодове са поставени на масата, която разделя фотьойлите. За миг се вцепенявам и изведнъж ме обхваща смут от цялото това разточителство.

Джордж прибира раницата ми в един заден шкаф в самолета. После докосва шапката си и ми се усмихва.

— Чудесно пътуване ви желая — казва той. — Приятен полет. — И преди да успея да го попитам защо ми казва това, той се обръща и тръгва надолу по стълбата към колата си.

Щом стюардите херметизират вратата, единият ме приканва да се чувствам като у дома си. Отивам до единия фотьойл, отпускам се предпазливо върху меката кожа и оглеждам подлакътниците. Дали тази стъклена обшивка се изменя като прозорците на колата, с която пътувах току-що? Понечвам да попитам приближаващия се стюард, но думите ми секват, когато той ми подава чифт очила. Мигновено ги разпознавам — сегашното поколение очила за Warcross, което се продава по магазините, много по-мощни от старите очила под наем, които ползвах досега.

— За ваше развлечение — казва ми стюардът и ми се усмихва. — И за пълноценно изживяване по време на полета.