Сан Феличе

След като завърши четенето, кардиналът се замисли.

— И така, преосвещенейши, какво мислите по това? — запита кралят.

— Че императорът е прав, но и ваше величество не е виновен.

— А това значи?

— Че в случая, както каза ваше величество, има може би някаква ужасна мистерия, нещо повече от мистерия — има предателство.

— Предателство ли? А кой би имал интерес да върши предателство към мене?

— Това значи да ме питате за имената на виновниците, господарю, а пък аз не ги зная.

— Но дали не можем да ги узнаем?

— Да ги потърсим. Аз съм готов да стана копой на ваше величество. Юпитер успя да намери Ферари… Като споменах Ферари, господарю, добре би било да го разпитаме.

— Това беше първата ми мисъл, затова изпратих да му кажат да бъде готов.

— Тогава нека ваше величество заповяда да го повикат.

Кралят позвъни, яви се същият лакей, който бе влязъл да му говори на трапезата.

— Ферари! — заповяда кралят.

— Той чака в преддверието, господарю.

— Да влезе.

— Ваше величество ми каза, че е сигурен в тоя човек.

— Тоест, ваше преосвещенство, казах, че го смятам за сигурен.

— Аз пък ще отида по-далеко от ваше величество и ще кажа, че съм сигурен в него.