Прероденият дракон

Мат имаше смътни спомени за Кемлин и когато го приближиха в ранните часове след изгрев слънце, му се стори, че никога досега не го е виждал. Още с първите лъчи на утрото престанаха да бъдат сами по пътя, сега вече ги обкръжаваха други конници, както и търговски кервани и пешеходци — всички те се стичаха към величествения град.

Издигнат стъпаловидно, той със сигурност беше голям колкото Тар Валон, а извън огромните му стени — високи петдесет стъпки и построени от бледосив камък, прошарен с бели и сребристи жилки, бляскащи на слънцето, по които на равни интервали се издигаха високи кръгли кули с веещи се на върховете им знамена на Андор — та извън тези стени сякаш бе разположен друг огромен град, изграден от червени тухли и бял камък с ханове, прилепени до къщи на по два-три ката, с толкова изкусен градеж, че сигурно принадлежаха на заможни търговци, дюкяни, чиито стоки бяха изложени на сергии под навеси, струпани около тумбести складове без прозорци по фасадите. Покрити с яркочервени керемиди пазари обграждаха пътя и от двете страни, мъже и жени вече се деряха в ранната утрин, хвалейки с пълно гърло стоката си, пазарейки се оживено с ранобудни купувачи. Оградени в кошари телета, овце и кози, гъски, пилета и патици в кафези усилваха още повече невероятната врява. Мат си спомняше, че Кемлин е твърде шумен град; сега му заприлича на огромно сърце, пулсиращо до пръсване от изобилие.

Пътят отвеждаше до сводести порти, високи двадесет стъпки, стоящи широко разтворени под бдителните погледи на гвардейци в червени камизоли и блестящи ризници — стражите изгледаха Том и него с не повече внимание, отколкото всеки друг; дори бойната тояга, преметната на седлото пред него, не им направи впечатление — и после двамата се озоваха зад портите. Тук стройни кули се издигаха дори по-високо от стражевите по крепостната стена и лъскави куполи блестяха в сребристо и златно над улици, гъмжащи от хора. Шосето се разделяше на две успоредни улици, отделени с широка ивица трева и дървета. Хълмовете на града постепенно се извисяваха към висок връх, обграден с втора стена, блестяща досущ като стените на Тар Валон, с още куполи и кули отвътре. Това беше Вътрешният град, припомни си Мат, а на билото на онези, най-високите хълмове, се намираше Кралският палат.

— Няма смисъл да се чака — каза той на Том. — Ще занеса писмото още сега. — Той огледа ръчните носилки с балдахини и екипажите на каретите, пробиващи си път сред тълпите, магазините с пищната им стока, изложена за продан. — Човек може да припечели доста злато в този град. Том, намери ли къде се играе на зарове или карти. — Късметът му на карти не беше толкова добър, колкото на зарове, но пък малцина освен благородници и богаташи играеха такива игри. „А точно с такива ще гледам да поиграя.“