![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Исках да поговоря с него. Да го попитам за някои неща…
— Вие ли щяхте да му намерите работа?
— Точно затова исках да се срещна с него. — Долан се постара гласът му да прозвучи естествено.
— Какво имате да уреждате с него? Къде е той? — попита неспокойно мисис Смит.
— Намира ли ви се негова снимка, да ми покажете…
— Господине, какво има…
— Моля ви се, не се притеснявайте, мисис Смит. — Долан показа значката си на помощник-шериф. — От полицията съм. Нямаме нищо срещу него, само искам да видя негова снимка. Може да се окаже, че не е същият Арнолд Смит, когото търся…
Възрастната жена постоя малко, изгледа го, на челото й се появи дълбока бръчка, но накрая влезе в някаква стая. Долан си запали цигара и с изненада откри, че дланта му е мокра, като че ли я е топил във вода… Жената се върна и му подаде една снимка.
Долан я разгледа внимателно.
— Този ли е Арнолд Смит?
— Да, синът ми.
— Много се извинявам, че ви обезпокоих, мисис Смит — каза той и й върна снимката. — Оказа се, че търся друг човек. Благодаря ви…
Долан си тръгна. По пътя не можа да си отговори дали е постъпил правилно, като излъга жената.
Върна се през същото кръстовище на две нива, влезе в някаква дрогерия, поръча си кока-кола и се обади по телефона в редакцията. От Бишъп научи, че няма нищо ново, само Окс Нелсън минал оттам и поръчал да му предадат, че иска да се срещне с него. И, о, да, получило се препоръчано писмо от мисис Марсдън с благодарност за издължаването на заема. Изпратено от Лос Анжелис.
Майра била на работа и подготвяла материалите, а той успял ли е да открие Арнолд Смит?
Долан отговори, че не, но разбрал къде живее майка му, а всичко това не може да се разкаже по телефона и ще му обясни, когато се върне. Затвори, набра номера на полицейското управление и поиска да го свържат с лейтенант Нелсън. Лейтенантът много се радвал да го чуе. Имал нещо важно да говори с него, може ли да намине веднага? Не, не, не можело да почака. В тона на лейтенанта се долавяше заповедническа нотка. Долан обеща да намине.
VII
— Виж какво, Майк, трябва да проявиш малко здрав разум, разбери го. Не си вчерашен. — Нелсън стана от бюрото си, без да откъсва поглед от Долан.
— Откъде научи всичко това?
— Откъде съм научил! Та нали това ми е работата. Ти как си мислиш, че съм научил?
— Дрън-дрън. Кой ти нареди?
— Не се опитвай да ме подлагаш на разпит. Не те засяга кой ми е наредил. И мадамата, и Бишъп — и двамата са проклети комунисти и ти се постарай да им обясниш как стоят нещата, защото в противен случай ще им предявя обвинение за неморално поведение.
— Ти ли ми казваш да проявя здрав разум? Сега пък аз ще ти кажа да проявиш здрав разум. Ед Бишъп си е един и същ човек от петнайсет години. Не се е променил от времето, когато пишеше какво става из полицейските участъци, и ти го знаеш. Защо така изведнъж реши да го разкараш от града?
— Ти пък ми отговори на един въпрос. Какво знаеш за тая Барновски? Нищо. Появява се от не знам къде, а ти я вземаш на работа при себе си. Будала си ти. В Тексас е лежала в затвора за разпространяване на подривна литература. Действа под диктовката на Москва, да го знаеш. Това не ти го е казала, нали?
— Попитах те защо реши така изведнъж да разкараш от града Ед Бишъп.
— Не съм длъжен да отговарям на глупавите ти въпроси. Казвам ти какво трябва да направиш. Виж какво, Майк, симпатичен си ми. Симпатичен си и на всичките ми момчета. А тия двамата са ти приятели. Затова говоря с теб и те оставям да им го съобщиш, а не се изтърсвам…
— Та ти си се изтърсил преди един час. Защо не им го каза тогава?
— По дяволите — ядоса се Нелсън, — нали това ти обяснявам. Приятели са ти, затова.
— Добре, Окс, ще им кажа… Мисля, че от това няма да има никаква полза, но ще им предам. А сега ще ми направиш ли една услуга? Чия е тази инициатива?
— Не мога да ти кажа, Майк. Мога само да те уверя, че идва доста от високо.
— Заповед ли е?
— Голям си бил шегаджия. Това е повече от заповед…
— От Карлайл ли е?
— Не съм казал, че…
— Добре — усмихна се Долан и започна да се изправя. Когато стана, усмивката се бе изпарила от лицето му. — Знаеш ли, Окс, през целия си живот не съм срещал по-голям мръсник от теб…