Шансове
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Вълова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Шансове». Краткое содержание книги:
Лъки за втори път предприе едно безмълвно пътуване с баща си. Лицето на Джино беше като изсечено. После самолетът, с който отлетяха до Лос Анджелис, после къщата в Бел Еър. Никакъв разговор.
Защо не й продумваше дума? Защо не можеха да общуват?
Дори не я наказа. Само дето я остави сама. На другия ден Джино замина и Лъки остана с госпожица Дрю — трийсетгодишната яка госпожица Дрю, която и за миг не се отделяше от нея.
Чудеше се какво ли е било наказанието на Олимпия. Вероятно поредното училище, в поредната държава, в поредния град. Един ден двете отново щяха да избягат и Олимпия пак щеше да измисли къде да се махнат. Когато се опита да й се обади по телефона, установи че всички номера — до един — са сменени.
— Вашият баща не желае да разговаряте с госпожица Станислопулос — важно обяви госпожица Дрю.
Очевидно!
На своя шестнайсети рожден ден, още щом се събуди сутринта, Лъки откри, че Джино се е върнал. Когато слезе на закуска, завари го седнал във вътрешния двор, близо до плувния басейн, с усмивка на лицето и чаша кафе в ръката. Както винаги!
Искаше да го попита за толкова много неща. Как я беше открил във Франция? Какво си беше помислил? Беше ли се зарадвал?
— Здравей, татко — опипа почвата тя.
Той се обърна към нея, широко усмихнат.
— Реших нашия проблем, миличка.
Нашият проблем ли? Какъв беше шибаният наш проблем? Поредното училище ли? Ако това беше нашият проблем, тя отново щеше да офейка.
— Имаш ли хубава рокля? — попита я Джино.
Е, все пак добре я познаваше. Тя мразеше роклите и никога не носеше рокля.
— Защо? — тя застана нащрек.
— Защото двамата с теб ще направим малко пътешествие. Искам да те запозная с едни мои приятели.
— Къде?
— Във Вегас. В „Мираж“, където давам за госпожа Питър Ричмънд голяма благотворителна вечер.
— Вегас? — лицето на Лъки засия. Вегас беше място, където с радост искаше да отиде. — Наистина ли?
— Да. Качваме се на самолета и след час сме там. Иди си приготви нещата.
Тя не можеше да повярва на късмета си.
— Ама честно?
Той се засмя.
— Честно! Вземи някакви по-свестни дрехи. Не искам да те виждам с ония скапани дънки и оная стара размъкната тениска, с която вечно се мъкнеш.
— Веднага — хукна по стълбите, влетя в стаята си и отвори гардероба.
Във Вегас беше Марко. Трябваше да облече нещо наистина сензационно.
Госпожица Дрю застана до вратата, надникна в стаята и се усмихна едва доловимо.
— Разбрах, че ще отсъствате няколко дни.
Няколко дни! Опа-ла! Ставаше все по-добре и по-добре.
— Даа — проточи Лъки. — Джино… ъ-ъ… татко ме взема с него в Лас Вегас.
— И на теб ти харесва?
— И още как!
— Честит рожден ден, детко! — Джино вдигна чашата си с шампанско и с приятен звън я чукна в нейната. После й подаде малко пакетче.
Изведнъж й се стори, че животът й е прекрасен. Беше вече на шестнайсет. Седеше в „Мираж“. В Лас Вегас. До нея беше баща й, който й отделяше нужното внимание.
А срещу тях на масата седеше Марко. Мургавият замислен Марко сега изглеждаше много по-добре, отколкото си го спомняше. Единствената сянка, която помрачаваше настроението й, бяха дрехите, с които беше облечена. Но щом на Джино му беше приятно…
Когато пристигнаха в Лас Вегас, той настоя тя да отиде в козметичния салон на хотела, където да се погрижат за нея. Фризьорката беше получила строги инструкции от баща й каква прическа да й направи. Прическа на млада госпожица. Ужас! Джино каза, че изглежда прекрасно.
Лично беше избрал рокля за нея. Розова. С набор около врата и талията. Пълна отврат! Джино отново каза, че е прекрасна.
Сега тя трескаво разкъса опаковката и зяпна от удивление, когато отвори малката кутийка, подплатена с кадифе. Диамантени обици! Хвърли се на врата на баща си, прегърна го силно, с цялото си сърце.
Той внимателно свали ръцете й от врата си, засмян до уши.
Сякаш с магическа пръчка мечтите й се сбъдваха. Щеше да се пръсне от щастие.
Марко каза:
— Страхотни обици.
Лъки взе по една във всяка ръка и ги вдигна до ушите си.
— Хайде, отиди в дамската тоалетна, сложи ги и се огледай. Тя е там, отзад — предложи й все така широко усмихнат Джино.
Тя издимя от масата.
— Каза ли й вече? — попита Марко, който проследи с поглед отдалечаващата се Лъки.
— Още не. Ще стигнем и до това.
— Как мислиш, че ще го приеме?
Джино се облегна на стола, черните му очи внезапно сурово заблестяха.
— Всъщност това не ме интересува. За нейно добро е. Един ден ще ми бъде благодарна.