Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
Барту замълча; сигурно очакваше Тенедос да измърмори нещо за благодарност. Но ясновидецът отвърна хладно:
— Това изобщо не е достатъчно.
— Какво?!
— Мисля, че трябва да се оттеглим в кабинета ви и да обсъдим въпроса — заяви чародеят.
— Не е необходимо — възрази Барту.
— Положението излезе от всякакъв контрол — изломоти новоизбраното пале Тимгад.
— Напротив — поправи го Тенедос. — Положението е под пълен контрол, независимо какво си мислите, господа. Е, ще се оттеглим ли за малко?
Съгласиха се набързо. Станаха и тръгнаха към изхода, а Тенедос се обърна и ми даде знак.
— Трибуне?
Обърнах се рязко, изревах: „Десет души!“ и по стълбите по галерията последва трополене на ботуши. Сред десетимата бяха Свалбард и Карджан.
— Какво е това? — възмутено протестира Тимгад.
— Скоро ще разбереш.
Той зяпна, а Скопас го хвана под мишницата и го повлече.
— Как си позволявате да водите въоръжени войници в личните ми покои? — изсъска Барту побеснял.
— Поканих ги, защото не ви вярвам — отвърна спокойно Тенедос. — Но са с мен само като лична охрана, не като заплаха.
Почти се усмихнах. Мъжете до стената зад гърба ми едва ли приличаха на миролюбци.
— Е, и какво е желанието ви? — попита Скопас. — Тази работа, както каза Тимгад, наистина излиза от контрол.
— Много неща. Ще започна с това, което вече казах. Въпросът със земята за войниците ми ще се уреди незабавно, а не след година или три. Второ, онези, които бяха удостоени с баронска титла, ще я получат наследствено — какво е това срамно „пожизнено“?
— Как смеете да ни диктувате? — изкрещя Барту.
— Смея заради мъжете, които стоят зад мен. Смея, защото съм истински нуманциец. Смея… защото смея.
— Продължете — каза мрачно Скопас.
— От този момент ви се дават четиридесет и осем часа. След този срок ще обявите, че Властта на Десетимата се оттегля от активно управление на съветническа позиция и че най-после сте намерили императора, за чието провъзгласяване сте избрани и когото уж търсите през всичките тези десетилетия.
— И ако не го направим?
Тенедос изгледа Барту, докато той не извърна очи.
— Преди една година армията беше по улиците на Никиас по ваше искане, налагаше мир. Ако не се подчините на заповедите ми, тя отново ще властва в Никиас — с меча. И ще съжалите горчиво за последствията.
— Не можете да промените това, което ще стане — продължи той. — Аз ще бъда император, с или без одобрението ви. Дошло е време за промени и съм избран от Сайонджи, за да ги извърша.
— Помислете добре и мислете мъдро — завърши мрачно Тенедос. — Иначе кръвта ще падне на вашите ръце.
Без сбогуване, без никакво отдаване на чест, си излязохме, безразлични към виковете и крясъците зад нас.
30.
Короната
Стоях до олтара, висшият жрец бе до мен. Държеше в ръцете си тежко ковчеже, направено от масивно злато и отрупано със скъпоценни камъни.
Огромният храм беше пълен. Всички благородници, които можеха да стигнат до Никиас, бяха претъпкали долния етаж и балконите.
От двете страни на централния проход стояха в почетен шпалир трибуни и генерали.
Проехтяха тръби, огромните крила на портата се разтвориха тържествено, Тенедос влезе и всички станаха. Вместо халата на ясновидец и чародей беше облякъл простата униформа на армейски офицер, но без никакви отличия и знаци за ранг.
Музика от невидим оркестър огласи храма и Тенедос бавно закрачи към олтара. Щом минеше покрай офицер, той коленичеше покорно, а мъжете и жените зад него навеждаха чинно глави.
Стигна до подножието на олтара и спря.
— Вие ли сте Лайш Тенедос? — попита тържествено жрецът.
— Аз съм.
— Вие сте избран от Властта на Десетимата, в името на Умар, на Айрису, на… на Сайонджи… — жрецът се запъна на последното наскоро добавено в ритуала име и чух ахканията на публиката, — … на Паноан и на всички останали могъщи същества, които създадоха Нуманция и бдят над нея, да ни водите.
— Лайш Тенедос — продължи жрецът вече по-гладко, — искам от вас да се закълнете, че ще управлявате мъдро и справедливо, често ще се съветвате с боговете, за да внасят в управлението ви мъдрост, милост и справедливост, че няма да се отнасяте към своите поданици с жестокост или презрение, че никога няма да ги повеждате на война, без да е оправдана.