Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
Долните средства, чрез които бе извършена измамата, размерът и наглостта на престъплението, което тя представляваше, ужасът от последиците, свързани с разкритието, ме потресоха. Кой би могъл сега да се учудва на бруталността, с която действуваше тази отрепка — на окаяните мятания между отвратителната двойственост и безразсъдното насилие, на лудостта на гузното му съмнение, което го бе накарало да затвори Ан Катърик в приюта за душевноболни и го бе тласнало към злокобния заговор срещу собствената му жена само защото е подозирал, че те знаят ужасната му тайна? Откритието на тази тайна в миналото би могло да го изпрати на бесилото, сега можеше да го изпрати на доживотна каторга. Разкритието на тази тайна, дори ако пострадавшите от неговата измама му спестяха наказанията на закона, би го лишило наведнъж от името, ранга, имението и цялото социално положение, което си бе присвоил. Това беше Тайната и тя бе моя! Една моя дума и сбогом на къщата, земите, баронетската титла; една моя дума и той щеше да бъде прокуден от света — безименен, без пукната пара, отхвърлен от всички. Цялото бъдеще на този човек бе на устните ми и той вече го знаеше също тъй добре както и аз.
Тази последна мисъл ме накара да се опомня. Интереси, много по-скъпи от моите собствени, зависеха от предпазливостта, която сега трябваше да ръководи и най-малките ми действия. Нямаше подлост, която сър Пърсивъл не би се опитал да извърши спрямо мен. В опасността и отчаянието на своето положение той не би се спрял пред никакви рискове, не би се поколебал пред никакво престъпление — не би се двоумил буквално пред нищо, за да се спаси.
Премислих секунда. Първото нещо, което трябваше да сторя, бе да осигуря писмено доказателство за току-що направеното от мен откритие и да го дам на съхранение там, където сър Пърсивъл не би могъл да се добере до него, в случай че му се случи нещо лошо. Копието от регистъра бе на сигурно място в трезора на мистър Уансбъро. Но оригиналът в църковната канцелария, както сам видях, съвсем не беше в безопасност.
При това положение реших да се върна в църквата, да се обърна отново към псалта и начаса да взема необходимия дубликат от регистъра. Тогава все още не ми бе известно, че е необходимо правно заверено копие и че никакъв документ, който сам съм си извадил, не може да бъде зачетен като доказателство. Не бях осведомен за това и решението да запазя в тайна действията си не ми позволи да задам въпросите, които биха могли да ми дадат нужната информация. Единственото нещо, което ме вълнуваше сега, бе да се върна в Стария Уелмингам. Извиних се, както можах, за тревогата, обхванала лицето и поведението ми, която мистър Уансбъро вече бе забелязал, оставих необходимата такса на масата му, уговорих се, че ще му пиша след един-два дни и излязох от кантората със замаяна глава, сгорещен като при треска.
Тъкмо притъмняваше. Мина ми през ум, че може отново да ме проследят и да ме нападнат по пътя. Бастунът ми бе съвсем лек и едва ли можеше да ми послужи за отбрана. Преди да напусна Ноулсбъри, се отбих и си купих една здрава, къса тояга, удебелена в горния край. С това простичко оръжие можех да изляза насреща на всеки, който се опиташе да ме спре. Ако ме нападнеха неколцина, можех да разчитам на петите си. Като ученик бях известен бегач, а и не ми липсваше практика от преживяванията ми в Централна Америка.
Тръгнах от града с бърз ход, държейки средата на пътя. Леко ръмеше и отначало не ми бе възможно да разбера дали ме следят. Но когато стигнах на около две мили от църквата, видях как покрай мен в дъжда изтича някакъв мъж и после чух как затръшна шумно портата на една оградена нива край пътя. Продължих напред, хванал здраво тоягата в ръка, наострил уши, взирайки се в ръмящия дъжд и тъмнината. Не бях изминал и сто ярда, когато откъм живия плет вдясно се чу шум и трима мъже изскочиха на пътя.
Дръпнах се веднага на пътечката за пешеходци. Двамата, които вървяха напред, отминаха, преди да се осъзнаят. Но третият беше бърз като светкавица. Той спря, извърна се и ме удари с пръчката си. Ударът му беше наслуки и не беше силен. Улучи ме в лявото рамо. Аз му го върнах тежко по главата. Той се олюля и се блъсна в двамата си спътници точно когато те бяха се впуснали срещу ми. Това обстоятелство ми даде малка преднина. Измъкнах се от тях и хукнах с все сили по средата на пътя.