Птиците умират сами

В едно отношение Рейн е по-късметлия от мен. Той се среща със състудентите на Дейн, което на мен ми е забранено. Сигурно Дейн мисли, че веднага ще ги прелъстя. Или се бои, че те ще ме прелъстят. Ха! Това може да стане само ако ме видят в костюма на Чармиън. Страхотен е, ще знаете. Нещо като съвременна Теда Бара. Две малки сребристи кръгчета на гърдите, тежки нанизи на врата и нещо като девствен пояс, който може да се свали само с ножици за ламарина. Страхотна съм с дългата черна перука, с мургава кожа (боядисана, разбира се) и с това метално облекло.

… Та докъде бях стигнала??? А, да: за Рейн в Рим миналата седмица с Дейн и приятелите му. Отишли всичките на гуляй. Рейн настоял да плати, за да спести на Дейн неудобството. Прекарали великолепно. Е, нямало жени наистина, но нищо друго не им липсвало. И можете ли си представи, Дейн, коленичил в някаква скапана римска кръчма, да рецитира „Прекрасни нарциси, защо тъй бързо ни напускате…“ пред една ваза с нарциси? Цели десет минути той се мъчил да налучка точните думи на стихчето и като не успял, пъхнал един нарцис между зъбите си и затанцувал. Представяте ли си го Дейн как танцува в кръчмата с нарцис между зъбите. Рейн казва, че било съвсем безобидно, а и много необходимо, защото, както нямало жени, оставало им само да се налеят с грог. Поне така твърди Рейн. Само да не си помислите, че го правят често — съвсем не, а и когато се случи, доколкото разбирам, все Рейн е тарторът, така че винаги са му под око тези наивници. Ама аз доста се посмях, като си представих как ореолът на Дейн се килва на една страна, докато той играе фламенко с нарцис между зъбите.