Черната призма [bg]

Самила Сайех излезе напред и докосна месестата ръка на Юсеф.

— Дойдохме заедно, за да те спрем, Гавин Гайл.

— И как смятате да го направите? — попита Гавин.

— Като се предложим за доброволци.

А? Гавин се спря тъкмо преди да притегли всичко, което може. Опита се да не позволи на идиотското объркване да проличи на лицето му.

— Това е благородно, лорд Призма, но не е мъдро.

Какво? Е, понякога, като не знаеш за какво, по дяволите, говори някой, най-доброто, което можеш да направиш, е да се преструваш.

— Не знам за какво говориш, по дяволите — каза Гавин. Опа!

— Освобождението е най-святият момент в живота на един притеглящ — отвърна Самила. — Ти се опитваш да ни го запазиш. И сме ти благодарни за това. Но ние сме воини. Всички сме се били във войната. Готови сме пак да се бием.

— Аз ще умра днес — каза Юсеф. — Мой дълг е да сложа край на живота си и го приемам. Но не мога да изтърпя всички тия приказки за Оролам това, Оролам онова. Предпочитам да си отида в битка.

— Лорд Призма — рече Самила Сайех, — трябва да удържим града достатъчно дълго, за да могат всички да го напуснат. Защитата на стените е смъртна присъда. Защо не я възложиш на нас? Ние така или иначе сме мъртви.

Докато говореха, Гавин имаше няколко секунди да помисли, да възстанови равновесието си.

— Ако ви пратя там, всички ще разкъсате халото си. Затова сте тук. Следващата година ще се наложи да ви срещна, докато се биете за него. Те не усмъртяват цветните бесове. В случая не говорим само за душите ви. А за разума ви. Вие сте прави, че сте воини. Това ви прави десетократно по-опасни, щом разкъсате халото.

— Ще се бием на групи. Всеки ще има пистолет и нож. Когато разкъсаме халото, ще направим като черногвардейците.

Когато някой от другарите им разкъсаше халото на бойното поле, черногвардейците го считаха за мъртъв — и наистина, това обикновено пращаше човек в безсъзнание за кратко. Те проверяваха очите на падналия и ако халото е разкъсано, му прерязваха гърлото.

— Само че когато от групата остане само един, той ще сложи край и на собствения си живот — каза Самила. За някои това представляваше трънлив теологически проблем, макар и не без прецеденти. Дали самоубийството бе грях, когато знаеш, че ще полудееш и вероятно ще нараниш и убиеш невинни? — Вие сте Призмата и можете да го разрешите, да направите специално изключение.

— Идните поколения ще започнат да вярват, че такова специално изключение е необходимо — рече намръщено Талон Гим. Той винаги бе имал твърдо определени теологически възгледи.

Марос Орлос пристъпи напред.

— Лорд Призма, ние вече пратихме да бъдат Освободени всички притеглящи, които са стигнали прекалено далеч, за да са ни от полза на бойното поле. Кое е по-важното тук? Да правим нещата както са се правили винаги или да спасим цял един град?

По това, разбира се, не можеше да има спор. Гавин трепереше.

— Мисля, че такава саможертва ще е почит към Оролам. Давам на всеки от вас… специална благословия, задето поемате това бреме. Аз съм… дълбоко трогнат от тази проява на всеотдайност. Дълбоко съм ви благодарен.