Игрите на Палача [bg]

Дънклийв — 03:00

Фицдуейн и Килмара завършваха обиколката си из останките на замъка, когато полковникът бе извикан от щабквартирата.

Малко куцаше, но иначе се чувстваше добре. Беше изпратил „Оптиката“ да зареди и скочи с парашут. Направи го съвършено, освен факта, че се бе приземил на едно от оръдията и си изкълчи крака.

Непосредствената заплаха бе премахната, но докато не претърсеха острова на светло, нищо не беше сигурно. Изтощените защитници и рейнджърите продължиха да охраняват замъка, но бяха оставили околностите му на мъртвите.

Пристигнаха редовни войскови части и започнаха да издигат временен мост към острова. За всеки случай бяха докарани миномети и артилерия. Към пет сутринта първата войскова част пристигна на острова.

Килмара се забави повече, отколкото очакваха. Като се върна, той седна на един чувал с пясък и в кафето, което един войник му донесе, си наля малко уиски.

— Има една добра и една смешна новина — каза той, — от коя да започна.

— Ти реши — каза Фицдуейн. Седеше на пода облегнат на стената, а за ранената му буза се грижеше един от рейнджърите. Май щеше да му остане белег. Етен дремеше в прегръдките му. — Толкова съм скапан. Никога не съм бил така изморен. Ако това е истинска обсада, тогава хич не съжалявам, че съм пропуснал времето на кръстоносните походи. Представяш ли си този ужас да продължи месеци наред, при температури като в пещ, а ти да носиш толкова метал по себе си, колкото стига да се направи половината купе на една кола, и на всичкото отгоре с нарисуван кръст, че да могат по-лесно да се прицелват. Трябва да са имали ташаци от желязо.

— Или са умирали млади — каза Мечката.

— Започни от добрата — обади се Етен.

— Имаме пленник — някой си Сартауи, един от командирите на бойните части на Палача — каза Килмара, — и е почти цял. Освен това си е развързал езика. Ще можем по-лесно да обясним наличието на всичките тези трупове. Това, което мога да кажа засега е, че ако не беше ти, Хюго, щяхме яката да загазим. Палачът въобще не е възнамерявал да остави някого жив. Всички ученици е трябвало да бъдат убити след плащането на откупа. Една от малките шеги на Палача.

— И каква е смешната новина? — попита Мечката.

— Имаме си гост — каза Килмара. — Пристига с хеликоптер, който кара сам и до един час ще е тук. Ще има и представители на средствата за масова информация.

— Копелето не пропуска шанса да се окичи със слава — каза Фицдуейн, — предполагам, че си се опитал да го отклониш от намерението му.

— Естествено, казах му, че сега не е моментът за такива неща и че островът още не е претърсен изцяло.

— Но той не ти повярва — каза Фицдуейн.

— Не.

— Защо да не го убием? — каза Фицдуейн. — Напоследък все това правя.