Опасно богатство
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Грозева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Опасно богатство». Краткое содержание книги:
След това същият сержант отиде и при Огъста, която още живееше в „Уайтхейвън хаус“. Останала без средства, тя не би могла до безкрайност да удържа положението, но засега успяваше да предотврати продажбата на къщата и вещите в нея.
После се върна един полицай, чиято задача бе да провери бюрата на параходните компании в Лондон. Той докладва, че мъж, отговарящ на описанието на Миранда си запазил билет за „Ацтек“ (кораб, който щеше да отплува същата нощ от Саутхамптън) — но под името М. Р. Андрюс. Полицията в Саутхамптън получи инструкции да разположи хората си на железопътната гара и по доковете.
Детективът, който трябваше да разговаря с Огъста, дойде с обяснението, че позвънил и почукал на вратата на „Уайтхейвън хаус“, но никой не му отворил.
— Аз имам ключ — заяви Хю.
— Вероятно е излязла за малко — предположи Магридж, — а аз искам сержантът да отиде до посолството на Кордоба. Защо лично не проверите какво става в „Уайтхейвън хаус“?
Доволен, че може да направи нещо, Хю си нае файтон до „Кенсингтън Гор“. И той позвъни и почука, но не му отвориха. Очевидно и последните слуги бяха напуснали. Отключи си и влезе.
В къщата бе студено. Криенето не бе в стила на Огъста, но Хю реши все пак да претърси стаите — просто за всеки случай. На първия етаж нямаше следи от човешко присъствие. Той се качи на втория и надникна в спалнята й.
Видяното го изненада. Вратите на гардероба зееха, чекмеджетата на скрина бяха издърпани, по леглото и столовете бяха нахвърляни дрехи. Това съвсем не бе характерно за Огъста: тя държеше край нея всичко да е добре подредено, а умът й бе много организиран. Първоначално Хю си помисли, че е имало грабеж. После обаче му хрумна друга, поразяваща идея.
Хукна по стълбището нагоре, където на четвъртия етаж се намираха помещенията за прислугата. Когато преди седемнайсет години той самият живееше в къщата, на четвъртия етаж имаше килер, в който държаха куфарите и пътническите сандъци.
Вратата на стаичката бе отворена. Вътре имаше само няколко куфара, но липсваше голям сандък, какъвто се използва при пътуване с параход.
Огъста бе избягала!
Той бързо провери и останалите стаи в къщата. Както и очакваше, не откри никого. Помещенията за прислугата и спалните за гости вече миришеха на мухъл, тъй като отдавна не бяха използвани. Надникна в стаята на чичо си Джоузеф и се учуди. Тя изглеждаше по същия начин, както и преди седемнайсет години, макар че иначе навсякъде обзавеждането бе сменяно поне няколко пъти. Хю се канеше да излезе, когато погледът му случайно попадна върху шкафчето, в което бе изложена ценната колекция на Джоузеф от кутийки за емфие.
Във витрината нямаше нищо.
Хю се намръщи. Знаеше, че колекцията не е предадена в аукционната къща — Огъста не бе дала на никой да се докосне до предметите в дома й.
Следователно бе взела кутийките със себе си.
Те струваха поне сто хиляди лири — с тези пари спокойно би могла да живее до края на дните си, без да се лишава от нищо.
Само че те не й принадлежаха. Бяха собственост на синдиката.
Реши да тръгне след нея.
Хукна по стълбите и изхвърча на улицата. Няколко метра по-нататък имаше пиаца за файтони. Файтонджиите бяха застанали в кръг, разговаряха и потропваха с крака по паважа, за да се стоплят.
Хю изтича при тях и попита:
— Някой от вас случайно да е возил лейди Уайтхейвън днес следобед?
— Бяхме двама — отвърна един от кочияшите. — Вторият й трябваше за багажа!
Останалите се разкикотиха сподавено.
Подозренията на Хю се потвърждаваха.
— Къде я откарахте?
— „Ватерло стейшън“, за влака в един часа, който прави връзка с пристанището.
Този влак пътуваше до Саутхамптън, откъдето Мики се канеше да отплува. Тези двамата отдавна се бяха сдушили. Мики се увърташе около нея непрекъснато, целуваше й ръка, ласкаеше я. Независимо от осемнайсетте години разлика във възрастта, те си пасваха като двойка.
— Само че изпуснаха влака — прибави след миг файтонджията.
— Те ли? — зачуди се Хю. — Имало ли е някой с нея?
— Един възрастен мъж в инвалидна количка.
Очевидно не ставаше дума за Мики. Кой бе тогава? Никой от семейството не бе толкова болен, че да използва инвалидна количка.