Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
Имаше хитрини в управлението, хитрости, с които да спечелиш и да поддържаш лоялност дори по време на най-свирепия огън. Гавин понякога забравяше, че те са също толкова ефикасни над тези, които познаваш добре, както и над непознати. Карис беше права: Гавин твърде често допускаше най-близките до него да получават най-лошото от него. Затова начерта черна линия между себе си и тревогите си и съсредоточи цялото си внимание върху жената пред себе си.
— Марисия — каза ѝ. — Това не е никакъв проблем. Ти си чудесна. Превъзходна. Ако се справя днес, без да ме пратят в затвора или при палача, купи си нещо наистина, наистина хубаво.
Тя се усмихна широко.
— Както заповяда милорд.
Радостта ѝ повдигна духа му. Той беше Гавин Гайл. Беше Призмата. Какво ли не можеше да постигне за една година?
87.
— Има слух, че си надвил убийца снощи — каза Андрос Гайл.
— Убийца ли? — попита Гавин. Едва беше успял да слезе тук, без да го видят. Беше се изкусил да използва отново искрящите наметала, но нямаше да ги донесе и на сто разтега от баща си. Андрос все някак щеше да разбере.
Баща му седеше в тъмната като адски камък стая, но Гавин остана прав. Не искаше да се задържи тук повече от необходимото.
— Има и друг. Че си я хвърлил от терасата, защото не е поискала да удовлетвори странната ти извратеност. Аз го пуснах. — Андрос Гайл се ухили коварно.
— И сред кого си го разпространил? Сред мишките? Ти не излизаш от тази стая.
— Мислиш ме за беззъб, понеже съм стар ли? — попита Андрос Гайл.
„Общо взето хората губят зъбите си тогава.“
— Мисля, че ми се противопоставяш не за друго, а просто за да покажеш, че можеш. И това ме ядосва, както щеше да ядосва и теб, ако беше на мое място.
— Ти си едно глупаво, глупаво момче. От колко време вече те насочвам? Кога съм правил нещо без причина?
Гавин мълчеше.
— Ще се ожениш, Гавин. До седмица. Решил съм да…
— Ти ли прати онова момиче?
— Моля?
— Ти ли прати Ана Джорвис в стаята ми?
— Онази глупава повлекана или се е опитвала да те съблазни, за да спаси шанса на фамилията си да спечели брака с теб — за което вече ти казах, че няма да стане, — или… — Андрос Гайл сви рамене. — Или наистина е била убийца. Чух слух, че Орденът наема млади момичета. Или може би просто си е помислила, че най-сетне ще се покориш на момичешките ѝ страсти, което, както чух, си направил, нали?
— Помислих… — Не. Нямаше да каже на баща си с коя е спал или с коя е искал да спи.
— Ха! Всички котки са сиви в тъмното, нали? — След като Гавин не реагира, Червения заяви: — Тизис Маларгос, за нея ще се ожениш. Една седмица. Не е идеална, но иде война и всеки, който има значение, е тук. Все едно, ще ми спести цяло състояние. И ни трябват съюзници, ужасно. Защо я хвърли през проклетото перило все пак?
— Беше злополука — изсумтя Гавин.
Червения се отпусна в стола си. На лицето му се изписа пълен триумф.
— Значи все пак си я хвърлил.
Каза го все едно е нова информация. Гавин изруга. Ругаенето беше безопасно.
— Как се добра до черногвардейците? Как ги накара да излъжат за теб? Самият аз се опитах да купя онези момчета… твои ли бяха вече? — попита Андрос Гайл.
Бяха излъгали за него. Гавин и Джил Грейлинг бяха излъгали за него.
— Доста добра лъжа при това: ти, разгневен, че са те измамили, крещиш. Тя изпада в паника. Скача. Ти се самообвиняваш и бягаш. Няма да смали враждебността на Джорвис, но ти спестява дискредитиране, а и има твърде много свидетели, които може да бъдат накарани да се закълнат, че е скочила от някой по-нисък балкон. Което ни връща на въпроса за необходимостта от съюзници.
Тежестта на тази добронамереност бе като удар с юмрук в лицето му. Напълно неочаквана и напълно незаслужена. Ана беше глупачка, но не заслужаваше смърт, а Гавин я беше убил. Милостиви Оролам!
Пое си дълбоко дъх. Взе тези чувства, скъта ги и ги отдели настрана. „По-късно ще скърбя за теб, Ана, и ще възмездя фамилията ти, проклета блуднице. Съжалявам.“
Днес щеше да е изпитание. Ако успееше да се справи още пет минути с баща си, щеше да се справи днес. Ако се справеше днес, можеше да живее още месец. Преживееше ли месец, и година беше възможно.
— Не — каза Гавин.
— И следващия път, в името на Оролам, какво ще кажеш за малко самоконтрол?
— Самоконтролът е за тези, които не могат да контролират други — отвърна Гавин. После осъзна кой го е научил на това — този мрачно усмихващ се мъж срещу него. — Отговорът е не.