Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Появи се Колин. Лицето му бе посивяло и изглеждаше остарял с години само за една нощ. Хвърли поглед на Кевин, заобиколи го и се тръшна на стола.
— Какво има?
— Съобщение от посолството. Снощи е станало убийство. Посланикът е мъртъв.
Джек се готвеше да разкаже на Кевин за среднощния инцидент, но при тази вест прехапа устни.
— Какво е станало?
— Убит е един от пазачите. Успели са да спрат убиеца, но не преди… да е свършил мръсната работа. Получих известие от Пепус. Моли ме аз да заема поста. — Сведе поглед към ръцете си. — Това е голяма чест, разбира се, но променя всичко. Всичките ми планове, проучвания, изследвания… — Колин разкърши рамене. — Ще приема, разбира се. Поне временно. — Взря се в Джек и Кевин. — Някакви сведения за Амбър?
— Не засега.
Колин кимна. Стана и си свали расото. Сетне втренчи поглед в Джек.
— Не мога да му откажа, момчето ми. Внимавай, инак и ти ще попаднеш в мрежата му.
Джек го изпрати с поглед. Кевин помръдна с устни, чу се само:
— Амбър…
— Не!
— Откъде знаеш, че не е била тя?
— Тя няма нищо общо с това.
— Не можеш да си сигурен.
— Мога, защото бях там. Не съм убивал посланика… но други се опитаха да убият мен.
Командирът се втренчи в него и макар че не каза нищо, Джек позна по очите му, че този път не му вярва. Кевин се поколеба за миг и най-сетне рече:
— Няма да предприема нищо, заради нашето приятелство.
Джек въздъхна. Кевин се пресегна и го улови за рамото.
— Чуй ме. Тук ни чака друга война. Такава, за каквато двамата с теб сме по-подготвени.
Джек кимна и позволи на своя другар да го поведе.
24.
— Куадах не се шегуваше. Зад всеки от онези хълмове се спотайва по един взвод. — Ласадей чукна с пръст по прозореца на кораба. Ховъркрафтът се носеше ниско над местността, из която се виеше тъмното корито на реката със странното название Черна пикоч. — Да знаех само откъде са се взели всички тези негодници.
Джек се наведе до него и огледа терена под тях. Търсеше не само лагера, на който щяха да се притекат на помощ. Надяваше се да открие някакъв знак от Амбър, макар да знаеше, че вероятността да е чак тук е почти нулева.
Радиопредавателят изпука и Кевин се изправи, с ръка на настройката.
— Засякохме ги, най-сетне — обяви той с мрачно задоволство.
— Първи пешеходец, обади се.
— Помощ… ей, помогнете, о, божичко! Тук има някой! Те ни слушат! — предаването неочаквано бе прекъснато.
— Аматьори — поклати глава Кевин.
— Първи пешеходец, графикът ни е натоварен. Събирайте багажа, за да може бързо да ви евакуираме.
— Ах… ало? Кой се обажда?
— Говори командир Кевин, от доминионските Рицари. Свети Колин ви праща поздравите си и ви съветва да се приберете у дома.
Радиото изпука отново. Джек погледна напред и се намръщи. Над хълмовете се спускаха ниски облаци. Изглежда те бяха причината за смущенията.
— Командире, няма да е толкова лесно, колкото си мислите. Обкръжени сме. Още от сутринта. Изглежда някой от местните ни е ужасно сърдит.
Зад гърба му Ласадей изруга невъздържано.
Кевин продължаваше да върти настройките, опитвайки се да запази връзката.
— Ние ще се погрижим за това. Събирайте багажа!
— Но… тук има само руини. Още едно сражение и всичко ще бъде унищожено. Не можем да поемем подобна отговорност.
— Чухме ви — отвърна спокойно Кевин. — В такъв случай обръщаме и се прибираме.
— Не! Почакайте!
Командирът погледна към Джек. Очите му бяха засмени. Почеса се по челото.
— Ах… командире? Ще направим каквото искате.
— Чудесно. В такъв случай сядайте си на задниците и чакайте, докато се появим. — Кевин прекъсна връзката. Облегна се назад и плъзна поглед по пулта.
— Как мислиш, защо са толкова притеснени?
— Може би заради руините? Колин си пада по разни старини.