Искри

— И аз. В това имаме нещо общо помежду си. — Джуди се изправи, изпъна гръб и вдигна уверено глава. Протегна ръка към Софи. — Желая ти всичко най-добро.

— И аз на теб. Ако си готова, Ричард те очаква отпред. Ще те закара до дома ти.

— Благодаря. Сбогом — каза Джуди.

— Сбогом.

Софи остана загледана след нея, докато Джуди, старата й съперничка, си тръгна с високо вдигната глава. Завинаги си тръгна от живота й. Изведнъж я обзе невероятно усещане за покой.

Дълго седя навън, сама, загледана към езерото под лунната светлина. Не бе сигурна колко време е минало, но по едно време усети силна ръка върху рамото си. Обърна се — беше Хю.

— Как си, скъпа моя?

— Добре съм — отвърна тя.

— Том си легна.

— Той ще се оправи. Силен е, познавам го.

Хю седна до нея и я прегърна.

— Толкова те обичам — тихо рече той. — Не исках да свършва така.

— Никой от нас не искаше. Но изборът бе на Пиер. И на Катрин.

— Искаш ли да се върнем в хотела?

— Не, тази нощ ще остана тук. — Тя го целуна бавно и нежно по устните. — Не вярвам в призраци. Вярвам в прошката, в милостта и любовта — и в нашето семейство.

Нещо в тона й привлече вниманието му. Той се отдръпна леко и се вгледа в лицето й.

— Може би не е най-подходящият момент да ти го кажа. — Софи постави ръка върху корема си, нежно, като ласка. — Но всичко това бе един край, посвоему… А сега има и ново начало.

— Мили боже… да не искаш да кажеш…

— Да. Бременна съм — каза тя и се притисна в него.

Отново го целуна, страстно и Хю плътно я притисна в прегръдките си.