Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

Започнах да чета романа на Том Улф, който ми препоръча.201 По-добър е от „За времето и за реката“. Улф притежава чудесна и бърза мисъл, в книгите му има много чувства, макар на места те да граничат със сантименталността и да не са точно предадени, но зад всяка дума прозира неговата ужасна тайна — той няма какво особено да ни каже! Всички тези приказки за ВЕЛИКОТО ПУЛСИРАЩО СЪРЦЕ НА АМЕРИКА не са нищо друго освен най-банални, изтъркани фрази.

Улф умее по красив начин да преповтори вече казаното от Уолт Уитман, Достоевски, Ницше, Милтън, но самият той, за разлика от Джеймс Джойс, Т. С. Елиът или Ърнест Хемингуей, не може да добави нищо ново. Добре, всичко на този свят е толкова объркано и така враждебно към човека. И после? Повечето писатели намират своя златна жила; за Ърнест Хемингуей това е храбростта, за Джоузеф Конрад — съвършенството, за Д. Х. Лорънс — напрежението на човешките взаимоотношения, само Улф се пише за прекалено „умен“, използувам думата в нейния най-отрицателен смисъл. Умен като Фейдиман от „Ню Йоркър“, умен като критиците, които, както сам твърди, така презира. „Няма връщане у дома“ обаче е пощаден от този смъртен грях; в него има живот. Бих искал някой път да си помислиш защо и по какво тази книга е по-добра от една такава имитация на натурализма на Зола, каквато е „Души в окови“ на Моъм, и дали наистина е по-добра…

Ще оставя за един ден романа си, за да отида на зъболекар, на лекар и при моя литературен агент — при последния, за да обсъдим някои въпроси, свързани с работата ми в киното, ако реша през февруари отново да се заловя с нея.