Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— Какво ти става? Да не искаш да те убият?
— Трябва да надникна вътре! Не можеш да ме спреш!
— Добре, добре, всички искаме това, но нека го направим както трябва.
Изведнъж отнякъде се появиха двамата командоси и застанаха от двете им страни.
— Не беше много умно от ваша страна, госпожо Де Врийс — каза Диц ядосан. — Не знаем кой може да гледа през вратите, а и тази вечер луната свети много ярко.
— Съжалявам, наистина съжалявам, но това е толкова важно за мен! Споменахте за рус свещеник… Трябва да го видя!
— О, Господи! — възкликна Дру, загледан в Карин. Тя трепереше, в очите й се четеше паника. — Значи ето какво не си искала да ми кажеш…
— Престани, момче! — заповяда полковникът и дръпна Латъм за лявото рамо.
— Ти знаеш за какво става дума, нали, Стан?
— Може и да знам, може и да не знам. Остани при нея, млади човече, тя има нужда от подкрепата ти.
— Вървете след нас — каза лейтенант Антъни. — Щом стигнем ъгъла, завиваме надясно и се промъкваме към първата врата. Ние я открехнахме съвсем леко — достатъчно, за да чуем какво става зад завесата.
След половин минута отрядът се бе скупчил на ъгъла на партерния етаж, до ръба на горната тераса. Витковски потупа Латъм по рамото.
— Върви с нея. Може нищо да не се случи, но трябва да бъдеш подготвен за всичко.
Дру внимателно хвана Карин през раменете и двамата тръгнаха напред. Стигнаха до първата стъклена врата. Тя надникна зад завесата и видя човека зад осветената катедра. Русият свещеник накара тълпата да изкрещи:
— Зиг Хайл, Гюнтер Ягер!
Карин започна да пищи. Латъм затисна устата й с длан и докато ревът „Зиг Хайл“ изпълваше залата, той я изтегли назад към ъгъла на сградата.
— Той е! — сподавено изрече Де Врийс. — Фредерик!
— Върни я на лодката — почти изкрещя полковникът. — Ние ще си довършим работата.
— Какво има да довършваме? Убийте кучия син!
— Не се държиш като таен агент, момко.
— Ние ще останем с вас, полковник.
Капитан Диц посочи лейтенанта, който държеше в ръце миниатюрна видеокамера и записваше събитието в залата.
Те извървяха пътя към реката в мълчание. Карин предпочете да остане сама до лодката. Тя се взираше в лунните отблясъци на отсрещния бряг. Изведнъж се обърна и хвърли умоляващ поглед към Латъм. Той стана и се приближи към нея.
— Мога ли да направя нещо за теб? — тихо попита Дру.
— Можеш ли да ми простиш?
— За какво?
— За това, че не се овладях. Можех да убия всички. Стенли ме предупреди.
— Имаше причини за това… Значи такава е била твоята тайна?
— Не, не — прекъсна го Карин. — Бях сигурна, че е жив, знаех, че участва в нацисткото движение, но не очаквах да видя това!
— Какво очакваше да видиш?
— Имах много възможни обяснения. Преди да падне Стената, аз му казах, че ще го напусна, ако не промени начина си на живот. Алкохолът никога не е бил проблем за него — дори го правеше по-приятен и забавен. Но изведнъж той се промени — коренно: стана ужасно груб, започна да ме бие. Беше се пристрастил към наркотиците, а това бе в разрез с всичко, в което някога беше вярвал.
— Какво искаш да кажеш?
— Той вярваше в себе си, харесваше се. Отвращаваше се от всичко, което бе в състояние да го промени. И все пак Фреди се промени. Стана загадъчен. Една нощ в Амстердам, след като вече бях повярвала на Хари, че Фредерик е мъртъв, някой ми се обади по телефона. Звучеше като пубертет, който иска да се изперчи пред приятелите си. Говореше обидни неща, свързани със секс, и тъкмо се канех да затворя телефона, когато изведнъж чух една фраза, която ме порази: бях я чувала и преди — от Фреди. Тогава изкрещях: „Боже мой, Фреди, ти ли си?“. Последва страшен вик. Разбрах, че съм била права.
— Чудя се дали още употребява наркотици.
— Нямам представа. Може би трябва да покажем на психиатър записа, който лейтенант Антъни направи.
— Този запис може да се окаже златна мина… Карин, какво знае Витковски?
— Не знам. Каза само, че има някои стари въпроси, които са останали без отговор. Не разбрах какво иска да каже.
— Ще го попитам.
Латъм се запъти към полковника, който стоеше с двамата командоси на десния борд на един планшир.
— Стан, можеш ли да дойдеш за момент?
— Разбира се.
Полковникът прекоси палубата и застана между Дру и Карин.
— Стан, има неща, които знаеш, а не си ни казал, нали?
— Не, нищо не знаех, просто допусках тази възможност. Свещеникът беше една от любимите роли на Фреди де Врийс, при това — кой знае защо — рус. Когато капитанът описа свещеника, аз бях до Карин и забелязах как тя настръхна. Тогава изведнъж си припомних някои неща.