Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Не се бавете тук, веднага заминете
със вашия любим. Отлични са конете
и утре сутринта ще спрете в Лисабон.
След туй — накрай света. Но за добрия тон
затваряме очи пред туй, което стана.
Единствен само знам за вашата измяна.
Откажете ли ми, ще знае цял Мадрид
и в този случай с вас, мадам, ще бъдем квит!
(Посочва масата, върху която има всичко потребно за писане.)
Мастило и перо на тази маса има…
КРАЛИЦАТА
Държи ме здраво той!
ДОН САЛУСТ
От вас се само взима
съгласието ви — да ползва моя крал.
(Тихо на Руи Блас, който чува всичко и стои неподвижно като поразен от гръм.)
Мълчи, приятелю, за теб съм се старал.
(На Кралицата.)
Тук подпишете.
КРАЛИЦАТА
Ах!
ДОН САЛУСТ
Как? Жал ви е за трона?
Печелите любов, загубвайки корона!
Слугите ми са вън във тоя късен час:
каквото става тук, остава между нас…
(Опитва се да сложи перото в ръката й, без Кралицата да го отблъсне, но и без да го вземе.)
На бедствие сама недейте се обрича —
скандал и манастир.
(Посочва Руи Блас.)
Дон Цезар ви обича.
Кълна се в свойта чест, достоен е за вас.
От знатен род е той, по ранг почти е княз.
Богат е и с пари, и с титли той, госпожо,
Олмедски е херцог, аристократ, велможа…
Поставя върху хартията ръката на Кралицата, която, съкрушена и трепереща, сякаш е готова да подпише.
РУИ БЛАС (като пробуден от сън, внезапно)
Не, аз съм Руи Блас! И негов съм слуга!
(Изтръгва от ръцете и перото и хартията, която разкъсва на парчета.)
О, не подписвайте! Треперех досега!
КРАЛИЦАТА
Не сте дон Цезар?
РУИ БЛАС (сваля от раменете си халата и се показва облечен в лакейска ливрея, без сабя)
Не. Руи Блас е мойто име.
И моят господар със право позори ме.
(Като се обръща към Дон Салуст.)
Но вече стига, край на срамната лъжа!
Не искам щастие, което вам дължа…
Достатъчно живях във ужас и принуда,
настъпил е часът от сън да се пробудя.
Макар и омотан от вашта гнусна власт,
преставам да вървя и чуйте: вий и аз
си схождаме добре, сеньори на лъжата,
аз — с дреха на лакей, вий — на лакей с душата.
ДОН САЛУСТ (студено на Кралицата)
Да, той е мой слуга…
(На Руи Блас властно.)
Достатъчно, млъкни!
КРАЛИЦАТА
О, боже мой!
ДОН САЛУСТ
Но той избърза с два-три дни.
(Скръства ръце на гърди и се изправя, гръмогласно.)
Така е. Да. Сега тук всичко ще се каже.
Добре съм отмъстен и предоволен даже.
(На Кралицата.)
Съгласна сте, нали — ще падне смях в Мадрид.
Изгонихте ме. Аз ви гоня днес честит.
Сразихте ме, но аз ви от престола сринах.
Предложихте ми брак със вашата слугиня
(избухва в смях),
а за любовник аз ви дадох свой слуга.
Без трон със него в брак ще встъпите сега.
Сторихте го херцог, сърце ви той предлага
(смее се),
тъй херцогиня вий ще станете веднага.
(Скърца със зъби.)
Премазахте ме с крак и хвърлихте в калта!
Как, луда, спяхте вий спокойно през нощта?
Докато той говори, Руи Блас отива до вратата в дъното и обръща ключа, след това с бавни крачки се приближава до Дон Салуст, без последният да го забележи. В момента, когато Дон Салуст завършва репликата си, впил поглед, пълен с тържество и омраза, в смазаната от ужас Кралица, Руи Блас изотзад улавя сабята му за дръжката и бърже я измъква от ножницата.