Вещицата(Mъдрата жена)
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-109-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вещицата(Mъдрата жена)». Краткое содержание книги:
Постепенно младото момиче попада в собствените си примки и само някакво чудо може да ѝ донесе спасение. В свят, където ереста води към кладата, а магьосничеството — към бесилото, младата жена е в постоянна смъртна опасност. И Алис тръгва по своя път, лутайки се между отчаяна страст, пороци, ненавист, поквара и алчност. Победа или провал очакват жената, готова да пожертва вяра и любов, да предаде онези, които я обичат, да се покори на властелина на сенките, за да постигне целите си?
Някой я беше повдигнал от водата във ваната, а после я беше оставил да се хлъзне отново вътре, така че главата ѝ се беше килнала назад върху ръба на ваната, отпусната безжизнено като на кукла. Приличаше на ужасяваща пародия на онази изпълнена с чувственост Катрин, която беше крещяла за вино и още вода. Жена, която се беше отдала на егоистични удоволствия, а сега беше застигната от смъртта.
— Как се случи това? — попита Алис. Гласът ѝ беше още дрезгав от съня. Тя се прокашля, за да го проясни.
— Оставихме я сама — каза Илайза. Алис долови скръбта и вината в резкия ѝ тон. — Тя искаше да бъде сама, и ние затворихме вратата и я оставихме. Бог знае какво съм си мислила. Знаех, че е пияна. Но тя се беше разтъжила от пиенето, отпрати ни и ние излязохме. Оставихме я.
— Падна ли? — попита Алис.
— Щях да чуя, ако беше паднала — каза Рут остро. Лицето ѝ беше почти толкова бледо, колкото на безжизнената Катрин. — Ослушвах се да чуя, ако ни повика. Не съм клюкарствала за грехове и похот. Ако беше паднала, щях да чуя. Не чух нищо. Нищо. — Млъкна рязко, извърна лице, допряла кърпичка до очите си, и изхълца. — Нищо — повтори тя.
— Беше пияна — каза мистрес Алингам. — Мисля, че просто се е хлъзнала под водата и не е могла да се измъкне.
— Нищо ли не можеш да направиш? — запита Илайза. — Да отвориш някоя вена, да ѝ пуснеш кръв? Каквото и да било!
Алис поклати глава.
— Нищо — каза тя бавно. — В тялото на Катрин вече не пулсира кръв. Мъртва е.
Тя се дръпна назад.
— Затворете вратата. Изведете тези хора оттук — каза тя. — Повикайте някой да покрие голотата ѝ и я извадете от ваната. Ще трябва да съобщим на стария лорд и на Хюго. Те не бива да я виждат така.
Сред тълпата в галерията настъпи раздвижване, докато хората тръгнаха, за да изпълнят нарежданията на Алис.
— Аз ще кажа на стария лорд — изрече сковано Алис.
Рут нададе висок, тънък писък и хукна към стаята си. Илайза се обърна да я последва.
— Странно — каза тя. Спря за миг и погледна Алис. — Да се спаси от удавяне в зимната река, из която се поклащаха плаващи ледове, пълна с коварни камъни, а после да потъне във ваната си.
Алис поклати глава и притвори очи.
— Това е кошмар — каза тя искрено. — Кошмар.
Глава 32
Облякоха студеното, подгизнало тяло на Катрин и я положиха в малкия параклис, който се намираше до къщичката на вратаря във външната стена, с по един свещник до главата и в краката ѝ. Отец Стивън, принуден набързо да слезе от коня си след лова и да облече черните си одежди, нареди да четат молитви за душата ѝ, но нямаше монахини и монаси, които да останат на бдение за лейди Катрин. Всичко това си беше отишло и вече никой не знаеше как да скърби за господарката на замъка.
Отец Стивън каза на четирима войници молитвите, които трябваше да се прочетат, и те поеха бдението, сякаш стояха на пост. Но то не бе извършено правилно. Всички знаеха, че това не е истинско бдение — сега, когато нямаше нито монаси, нито монахини, които да се молят за душата на една жена, удавила се, докато е била дълбоко затънала в грях. Рут стоеше до набързо скования ковчег, поставила ръка върху страната му, свела глава, прехвърляше зърната на броеницата си и изричаше молитвите, които бе научила като дете. Отказваше да помръдне оттам.
Другите жени се опитаха да я издърпат в галерията, а Илайза застана пред нея, опитвайки се да я скрие, когато отец Стивън влезе в параклиса. Той повдигна вежди при звука на изричаните шепнешком молитви на латински и потракването на зърната на броеницата, понечи да прекъсне Рут, но един бърз поглед към измъченото ѝ бледо лице го възпря.
— Какво е това? — запита той Алис с резкия си, обвинителен глас. — Тази жена папистка ли е? Знаех, че е много набожна, но никога не съм знаел, че използва броеница и се моли със старите молитви. Положила е Клетвата, нали? Знае, че кралят е глава на Англиканската Църква?
Алис кимна.
— От шока е. Тя обичаше лейди Катрин. Когато се съвземе от шока, ще се държи както подобава.
— А другите жени? — запита настоятелно той. Алис долови, че вълнението му се усилва. — И другите жени ли са затънали в римска ерес? Не разбират ли естеството на истинската Църква?
— Не, не — каза Алис бързо. — Сега всички сме добри християни. Рут се е объркала от шока.
— Вземете ѝ броеницата — каза отец Стивън.
— Това грях ли е? — попита Алис смутено. — Мислех, че е позволено.
— Някои казват, че не вреди, но аз вярвам, а и моят епископ също вярва, че това е кумир, толкова лош, колкото и всяко друго лъжовно божество — каза Стивън разпалено. — Това е врата към греха, дори самото то да не е грях. Вземете я.