Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Гонитбата на Шута
Гонитбата на Шута - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гонитбата на Шута

Электронная книга - «Гонитбата на Шута». Краткое содержание книги:

Кралицата на майсторското фентъзи Робин Хоб ни поднася втората книга от трилогията „Фиц и Шута“.Гибелните приключения на Фицрицарин Пророка и неговия загадъчен приятел Шута продължават. Но „Гонитбата на Шута“ е повече от продължение. С присъщото ѝ майсторство и въображение Хоб вещо надгражда и разкрива опустошителни тайни и стъписващи заговори.Мрачна сянка надвисва над Фиц и неговия свят — сянка, която заплашва да затъмни всяка надежда за бъдещето. Но Фицрицарин Пророка не е останал без оръжия. Древната магия все още живее в жилите му. И макар през годините да е допуснал упадък в уменията си като кралски убиец, такива неща, веднъж научени, не се забравят лесно.И на врагове, и на приятели предстои да научат, че няма нищо по-опасно от мъж, на когото не е останало нищо за губене.
1 ... 220 221 222 223 224 225 226 227 228 ... 322
Перейти на страницу:

Чух гласове. Халкидци. Викаха си един на друг на халкидски.

— Сега! — извика Дуалия почти безумно. Не можех да разбера какво смята да направи, а в следващия миг видях изправения камък, който се беше килнал настрани, почти съборен от огромния ствол на смърча, израснал до него.

— Не! — изкрещях, щом Дуалия стисна ръката на Винделиар и посегна към избледнелия глиф с ръката си в прозрачната ръкавица. — Не, опасно е! Татко ми каза, че това е опасно!

Но ръката ѝ докосна камъка и видях как той я засмука навътре. Тя не пусна Винделиар и той я последва, а след него Алария. Изпищях и чух в отговор писъка на Шън. Тогава, в миг кратък като блясък на мълния, видях. Разбрах. Промених го. Един мъничък шанс да го променя. Не за себе си. Моето спасение не беше възможно. Репин нямаше да ме пусне, а и да го направеше, щяха да се върнат за мен. Но можех да го променя за Шън. Изведнъж се присвих, с широко отворена уста натам, където оголената ръка на Керф стискаше китката ми. Захапах пръста му с все сила, забих зъбите си във втората става до кръв. Той изрева. Пусна Шън, за да ме удари, но аз се вкопчих здраво в ръката му и го повлякох със себе си в катранен мрак, осеян с далечни звезди.

27.

Последици

Черният пророк вероятно е в корена на нашите почти провали. Без неговия съюз Възлюбен едва ли би се радвал на някакъв успех с бунта си. Прилкоп изчезва от регистрите ни преди поколения и няма никакви съмнения, че изчезването му е преднамерено. След като става ясно, че е естествено роден, а не създаден в Клерес, времето му в школата ни е твърде кратко, за да сме сигурни във верността му.

Може би най-удивителната част от това бедствие е това, че и Прилкоп, и Възлюбен се върнаха в Клерес по свое собствено желание. И първоначално и той, и Възлюбен бяха склонни да споделят пълен и верен доклад за всички свои дейности. Но нещо във въпросите ни накара и двамата скоро да станат несловоохотливи. След като по-меките средства не успяха и не можахме да ги склоним да се примирят с положението си, бяхме принудени да преминем към по-енергични методи на разпит. Всички знаят, че често пъти знанието, придобито чрез такива средства, е неблагонадеждно. Записали сме отделно информация, събрана от разпитването на Възлюбен и Прилкоп, и сме записали като благонадеждно само онова, което съответства.

Знанието ни за камъните на пътуването, за онези, които са ги направили, и как са изградени е фрагментирано, но очарователно.

Лингстра Дуалия,
Сведения за северните страни

Дългият студен ден бавно угасна.

Единственият оцелял халкидец умря бързо. Опитах се да го попитам за Пчеличка, но той само поклати глава и простена. Всякаква информация, която другите знаеха, беше загубена с живота им.

Стоях и клатех глава. Командирът на гвардията на Рингхил, казваше се Спърман, вече раздаваше заповеди на хората си да съберат труповете. Фоксглоув спря коня си до мен. Изглеждаше обнадеждена.

— Не — отвърнах тихо на неизречения ѝ въпрос. — Била е тук, както и Шайн. Но халкидците и пленниците им са се били преди ден или повече. Пчеличка и Шайн са избягали, когато халкидците са се обърнали един срещу друг. Поне на един ден път са оттук, може би два. Къде са сега, изглежда, никой не знае.

— Ще организирам търсене — отвърна тя спокойно. — Не може да са отишли далеч. Фиц, ще ги намерим.

— Така се надяваме всички. — Повиших глас и се обърнах към гвардията си. — Капитан Фоксглоув ще проведе претърсване за избягали халкидци. Гледайте за някой от пленниците им или за изостанали. — Изгледах твърдо Петлите си, събрани в раздърпан строй отделно от гвардейците ми. — Живи — предупредих ги. — Всеки бял ездач в бели кожи, всеки техен пленник или някой халкидски наемник, когото намерите, искам ги живи.

Фоксглоув клатеше глава.

— Едва ли. Видяхме два трупа в бели кожи. И двата изглеждаха сякаш сами са си прерязали гърлата. Вероятно за да не бъдат заловени от халкидците. Ударихме от засада няколко от халкидците на път към кораба им. И подгонихме останалите насам.

— Направете каквото можете — казах тихо.

Оставих Фоксглоув да организира търсенето и се върнах до палатката, където бяха спали Пчеличка и Шайн. По-спокойният оглед не ми даде нищо, което да свържа с някоя от двете. Много пребледнял, Лант ме последва. Взря се в ъгъла, където бяха спали.

— Как разбрахте, че са били тук? — попита ме, когато Ридъл влезе в палатката.

Вдигнах едно одеяло и му го хвърлих.

— Парфюмът на Шайн се е задържал на някои от завивките. Не е силен, но се усеща.

Той кимна замислено и притисна одеялото до гърдите си. Бавно се обърна и излезе от палатката, без да го пусне.

1 ... 220 221 222 223 224 225 226 227 228 ... 322
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)