Шансове
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Вълова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Шансове». Краткое содержание книги:
— Тая жена е полудяла — каза му Марко по телефона. — Иска официално вечерно облекло за половината от гостите. Иска специални храни и цветя за украса, каквито не можеш да си представиш! Тая вечер ще ни струва цяло състояние!
Джино беше с вързани ръце. Беше се съгласил да й преотстъпи „Мираж“ за тази нейна гала вечер и не можеше да пристъпи думата си. Въпреки това тя го правеше на глупак. Дали не бе замислила чукането на кокалестото й тяло да послужи за изплащане. Едно шибано чукане! На каква цена!
— Прави всичко, което иска тя — каза той на Марко. — Ще се върна веднага, щом мога.
Но госпожа Ричмънд ще бъде научена, че нещата не са толкова прости. Джино Сантейнджело не е бунак. Щеше да има своята гала вечер — точно каквато я искаше. Но един ден щеше да си плати. Когато и както той поискаше да стане разплащането.
— Някакви новини за Лъки? — попита Марко.
— Ако има, ще съобщя — лаконично обеща Джино.
— Цигара, Дарио? — предложи Ерик.
— Благодаря — момчето взе цигарата, запали я и легна на дървената скара за слънчеви бани, която заемаше голяма част от тясната тераса на Ерик.
Малкият апартамент беше на няколко мили от училището, в Сан Диего. Дарио пристигна в събота сутринта с автобус. Ерик го посрещна на автогарата. Прекараха чудесно. Поразходиха се с кола из града, обикаляха магазините и правеха дребни покупки, разглеждаха книги и списания в книжарниците. Разгледаха няколко художествени галерии.
Сега, в апартамента, Ерик се суетеше около него като грижовна майка.
Дарио трябваше да признае, че всичко му е много приятно. В училището се сблъскваше само с враждебно отношение. У дома, когато Лъки си беше вкъщи, тя беше в центъра на вниманието на всички.
— В училище се говори, че баща ти е Джино Сантейнджело — нервно каза Ерик и се покашля, за да прочисти гърлото си. — Вярно ли е?
Дарио кимна утвърдително. Ерик продължи:
— Не мисля… е, искам да кажа, че не бих си помислил, че ти ще… но… ъ-ъ…
Дарио се ухили. Внезапно се почувства по-зрял, разбиращ. Почувства се много образован, светски мъдър.
— Не се безпокой, Ерик. Няма да му кажа, че съм ти гостувал.
Ерик дълбоко пое дъх и въздъхна шумно, с облекчение.
— Просто…
— Няма нужда да ми обясняваш.
Ерик стисна ръката му — първият им физически контакт. Дарио не издърпа ръката си, когато Ерик я задържа в дланта си. Сърцето му започна лудо да бие. Знаеше какво иска Ерик. Не беше наивник. Но дали щеше да му позволи да направи нещо, беше друг въпрос.
— Ти си толкова красиво момче — сподавено, с тръпнещ от вълнение глас произнесе Ерик. — Забелязах те още в първия ден, когато дойде в моя клас. Щом те зърнах и си помислих: „Това момче е различно. Това момче е преживяло много болка и много тъга.“ Прав съм бил, нали?
Ръцете им бяха топли, леко овлажнели, със сплетени пръсти. Дарио не изпита желание да отдръпне своята. Усещаше силна възбуда — същото тръпнещо вълнение, което се бе надигнало в душата му, когато бе видял Мирабел Блу в леглото със своя баща. Когато крадешком беше наблюдавал как Лъки се съблича. Когато беше оглеждал другите момчета в банята.
— Да — потвърди той, а пред очите му изплува романтично видение — той самият, изпитал голяма болка и тъга. Е, не беше далеч от истината, нали? Животът му беше самотен… и тъжен.
Устата на Ерик се озова върху неговата. Дарио не почувства никаква погнуса. Само странно, неясно любопитство.
— Мисля, че мога да обичам момче като теб — каза Ерик, последните му думи прозвучаха глухо и неясно.
Дарио прие доброволно целувката. Прие доброволно и това, което последва.
За първи път в живота си почувства, че е обичан, желан и защитен.
Димитри Станислопулос имаше голям нос — като човка на граблива птица, гъста бяла коса и някак диви, неспокойни очи. Освен това имаше дразнещия навик да започва всяко изречение с „Аз мисля…“
Петнайсет минути след срещата им Джино вече беше отегчен до смърт от мислите му.
Заедно отидоха в къщата на Димитри в Париж и разпитаха икономката. Беше възрастна, мрачна и дръпната жена, едва-едва разбираше английски, а когато Джино и Станислопулос започнаха да я разпитват, загуби ума и дума.
Тогава Димитри заговори бързо на френски, жестикулираше и размахваше ръце като перки на вятърна мелница.
Тя отговори. Някакво троснато, дрезгаво и сърдито мърморене.
— Гъска! — оплака се Димитри. — За нищо не става. Иде ми да я изритам оттук.
— Какво каза? — нетърпеливо попита Джино.