Битие [bg]

… но астрономите не успяват да открият излъчвания или следи от индустриални цивилизации. И с това явно потвърждават тъжната история на Най-стария оцелял. Но за това ще говорим по-нататък.

Ако сравним разказите на всеки обитател на Артефакта (тоест на онези, които решиха да ни сътрудничат), започваме да виждаме различията и сходствата между разумния, използващ инструменти живот. Събраните данни са отчайващо оскъдни — само колкото за енциклопедия! (Те твърдят, че по-голямата част от капацитета на кристала е запазена за „по-важни неща“.) Въпреки това научаваме за различни дървета на живота. За алтернативни култури и видове разум. За други пътища към възхода… и други пътища към падението.

Да се надяваме, че по-късно ще има още подобни интервюта.

Поразителното във всичко това (освен онова абсурдно твърдение за „измама“) е забележителното разнообразие на личности, с които се срещаме. Някои от артенците са дошли от строго управлявани общества. Когато дошло време да качат личности за следващото голямо разпръскване на семена, във всяка спора било добавено копие на владетелката или владетеля. (Нима един фараон не би направил същото?) И арогантността на тези аристократични пътници явно си е останала все така силна през хилядолетията. (И освен това ги постави на дъното на нашата постоянна „класация за популярност на извънземните“.)

Други общества прибегнали до лотария или избирали своите „най-добри“ за копиране. Някои се опитали да осигурят една спасителна капсула за всеки член на расата си. Всичко това предизвика оживен дебат сред хората как да процедираме самите ние, ако решим да приемем предложението.

Да, именно този разговор събуди интересно подозрение от страна на една от най-будните умни тълпи. Да се замислим. Като въвличат обществеността в дискутиране как да изберем своите пратеници, артенците успешно променят първоначалната ни реакция. Нашия шок от идеята като цяло. Може би е добре, че комисията трябваше да приключи първия тур разговори и да продължи със свалянето на данните. Вярно, тези разговори бяха обезсърчаващо кратки. Но докато учените смъкват том след том техническа информация, ние можем да помислим върху по-широки въпроси.

Като… ами ако това разнообразие, тези повече от деветдесет толкова различни индивида, цели да ни покаже онова, което искаме да видим? Дори артенците, които изглеждат нещастни — онези, които Хамиш Брукман нарече своите „глухарчета победители“. (Не, не хваля Брукман, просто използвам остроумния му термин.) И дори обитателите, които изглеждат абсолютно побъркани. Дори те може да са част от рекламата. Или да са принудени от мнозинството в кристалния кораб да се държат по този начин.

Можем ли изобщо да разберем как стоят нещата? Може би когато космическите мисии се върнат с още образци. Тогава бихме могли да сравняваме…