Светилата [bg]

— Чакай. Дръпни се малко.

Другият отстъпи няколко крачки и се засили като борец, който иска да смаже противника си. Ах Кю усети приближаването му в последния момент и се претърколи към него, за да смекчи удара. Болката в гърдите му беше нетърпима. Той можеше да диша само с най-горната част на дробовете си. Мъжете се смееха. Гласовете им долитаха до него като неясно бучене.

Изведнъж от другата страна на улицата се обади гръмовен глас:

— Сбъркали сте човека, братлета.

Нападателите се обърнаха. На прага на едно кафене на „Калайджийска“ стоеше Дик Манъринг, който беше скръстил ръце на гърдите си. Едрото му тяло изпълваше вратата. Макар и да не беше въоръжен, магнатът изглеждаше внушително и щом го видяха, двамата веднага се дръпнаха от Кю Лон.

— Има заповед за задържане на китаеца Джони Сук — обади се първият и пъхна като малко момче ръце в джобовете.

— Този тук е Джони Кю — отвърна Манъринг.

— Ама ние не знаехме — оправда се вторият и също прибра смутено ръце в джобовете.

— Заповедта е от тъмничаря — додаде другият.

— Китаецът Джони Сук да бъде задържан.

— Има револвер.

— Въоръжен е и опасен.

— Сбъркали сте човека — повтори магнатът и се спусна по стъпалата на улицата. — И вече го знаете, защото аз ви го казвам, и повече няма да повтарям. Този тук е Джони Кю.

Магнатът пристъпи заплашително към тях и те отстъпиха.

— Нищо лошо не сме направили — измърмори единият. — Бяхме длъжни да проверим.

— Защитник на жълтурите — измърмори другарят му тихо, тъй че Манъринг да не го чуе.

Манъринг изчака двамата да се отдалечат и чак тогава се обърна към Ах Кю, който се претърколи на една страна, провери дали няма счупено ребро и с усилие се изправи ма крака. Прибра от пътя смачканата разписка и я отупа от прахта. Гърлото му сякаш беше стегнато с примка.

— Благодаря — прошепна той, когато най-сетне успя да си поеме дъх.

Благодарността му като че ли подразни магната. Той се намръщи, огледа го от главата до петите и попита:

— Какви са тия глупости за Джони Сук и пистолета?

— Не знае — отвърна Ах Кю.

— Той къде е?

— Не знае.

— Виждал ли си го? Тези дни?

Ах Кю не беше виждал Ах Сук от сеанса на вдовицата преди месец: когато късно вечерта се бе прибрал в Кънери, го беше заварил да стяга вързопа си, а след това, още същата нощ Ах Сук беше потеглил с мрачна решителност за някъде.

— Не.

Манъринг въздъхна.

— Предполагам, че са те пратили другаде, след като прибраха „Аврора“ — рече той. — Дай да видя документа. Да проверя къде са те зачислили. Дай го.