Убиецът на Шута

Първата ми вечеря с новия ми наставник беше най-лошото ядене в живота ми. Бях облечена в една от новите си туники. Сърбеше. Все още не я бяха взели да ми я прекроят по мярка, тъй че се чувствах все едно обикалям в малка вълнена палатка. Новите ми гамаши все още не бяха довършени, тъй че старите ми бяха и много къси, и торбести на коленете. Чувствах се като някаква странна газеща във вода риба, с краката ми щръкнали под широките ми дрехи. Казах си, че щом седна на масата, никой няма да го забележи, но планът ми да съм първа там се провали.

Шън ме изпревари, понесе се в трапезарията като кралица, влизаща в тронната си зала. Косата ѝ беше прибрана високо; новата ѝ слугиня имаше дарба за коса и всяка кестенява къдрица блестеше. Сребърни игли искряха на фона на лъскавия махагон като звезди в нощно небе. Беше повече от красива; беше изумителна. Дори аз трябваше да призная това. Роклята ѝ беше зелена и някаква хитрина в кройката повдигаше гърдите ѝ все едно тя ни ги предлагаше, настояваше да ги погледнем. Беше боядисала устните си и бе напудрила лицето си, тъй че тъмните ѝ мигли и зелените ѝ очи ни гледаха като от маска. Ружът на бузите я правеше да изглежда одухотворена и жизнена. Бях обречена да я мразя още повече заради красотата ѝ. Последвах я в стаята. Преди да успея да стигна до стола си, тя се обърна, изгледа ме и се усмихна с котешката си усмивка.

Но по-лошото тепърва предстоеше. Моят учител беше зад мен.

Красивото му лице се беше оправило, подутото го нямаше и зелените и морави отоци бяха спаднали. Кожата му не беше загрубяла като на баща ми или на Ридъл. Имаше лице на дворцов благородник. Беше обръснал високите си скули и волевата си брадичка толкова гладко, колкото можеше, но сянката на онова, което щеше да е несъмнено великолепни мустаци, личеше на горната му устна. Бях ли се притеснила, че ще се присмее на зле скроените ми дрехи? Ненужен страх. Той спря на вратата и очите му се разшириха, щом видя Шън. И двете видяхме как затаи дъх. След това дойде бавно, за да заеме мястото си на масата. Извини се на баща ми, че е закъснял, но докато говореше, гледаше Шън.

В този момент се влюбих.

Някои хора се подиграват с първата любов на момиче или момче, наричат я детинско увлечение. Но защо едно порастващо дете да не може да се влюбва също толкова страстно или дълбоко като всички? Гледах учителя си и знаех, че той сигурно ме вижда просто като дете, при това съвсем дребно за възрастта си и освен това провинциално, едва ли заслужаващо вниманието му. Но няма да излъжа за това, което почувствах. Изгарях да се отлича в компанията му. Копнеех да кажа нещо очарователно или да го накарам да се засмее. Желаех да се случи нещо, което да го накара да види в мен важна особа.