Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]

Сградата се намираше зад широк булевард, скрита от дървета и грижливо поддържани ивици жив плет, осипан с цветове. Ивиците бяха разположени по подобие на лабиринт с бели стълбове с височината на човешки ръст. които определяха границите на засадените площи. Всяко влизащо или излизащо превозно средство бе принудено почти да пълзи. Военният усет на Тег веднага въведе въпросните особености в съзнанието му, докато блиндираната наземна кола още не бе стигнала до целта си. Фелдмаршал Музафар, единственият друг пътник в задната част на колата, се досети за преценката на башара и поясни:

— Отгоре сме защитени с анфиладна лъчева система.

Войник в маскировъчна униформа и дълъг лазестрел с ремък на рамото отвори вратата и застана мирно, когато Музафар излезе от колата.

Тег го последва. Позна мястото. Беше един от „сигурните“ адреси, предоставени му от специалните служби на Бене Гесерит. Очевидно информацията на Сестринството бе остаряла. Отскоро обаче, тъй като фелдмаршалът не загатна с нищо, че мястото може да е познато на спътника му.

Когато минаваха през вратата, Тег забеляза, че другата защитна система, която бе видял по време на първия си оглед на Исаи, стоеше непокътната. Имаше само едва забележима разлика в подредбата на стълбовете по продължение на участъците от дървета и жив плет. Тези стълбове всъщност представляваха сканлизери, а някъде в сградата се намираше и командна зала за тях. Съединителите им, оформени като знака каро, „прочитаха“ площта до сградата. При лек натиск на някой от бутоните в наблюдателната зала сканлизерите щяха да превърнат в безформени купчинки месо всяка жива плът, прекосила полетата им.

Музафар спря при вратата и погледна към Тег, преди да заговори.

— Почитаемата мама, с която ще се срещнеш след малко, разполага с най-голяма власт сред онези, идвали тук. Не допуска нищо друго, освен пълно подчинение.

— Приемам го единствено като предварителна информация.

— Мислех, че ще разбереш какво ти казвам. Обръщай се към нея с почитаема мама. Това е всичко. Влизаме. Позволих си волността да ти поръчам нова униформа.

При първото си посещение башарът не бе виждал стаята, в която сега го въведе Музафар. Малка и наблъскана с тиктакащи кутии с черни стени, тя оставяше неголямо пространство за двамата. От тавана я осветяваше само един жълт светоглобус. Музафар остана свит в ъгъла, докато Тег съблече изпоцапания и омачкан полеви костюм от съединена горна и долна част, взет от не-сферата.