Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Какво, по дяволите, си мисли тоя, че е това? Церемония за връчване на медали ли? — каза полковник Пиърс на асистентите си достатъчно силно, така че всички да го чуят.
Полковник Гилмър хвърли кратък поглед към Пиърс и се обърна към Керън Харпър.
— Майоре?
— Господин Корва — изправи се Керън Харпър, — заповедта, с която лейтенант Тайсън е удостоен със Сребърна звезда, е у мен.
Тайсън погледна към Корва, после отново се обърна към Харпър.
— Изглежда, че заповедта никога не е била връчена — продължи тя, — или пък се е смятало, че вече е била връчена. Така или иначе сега тя се намира у мен.
— Може ли да я взема? — изправи се Корва.
— Разбира се, — отговори тя, заобиколи масата и донесе на Тайсън големия кафяв плик. — Освен заповедта — добави тя, — пликът съдържа самата звезда и почетната лентичка за нея.
— Благодаря ви, майоре — отговори й Тайсън. — Много любезно от ваша страна е, че сте се погрижила да осигурите и самия медал.
— Няма нищо. — Както беше с гръб към залата тя се усмихна, после се обърна и се върна на мястото си.
— Направила го е заради теб, любовнико — каза Корва.
— Разкарай се.
— Може ли да ме извините за момент, докато разгледам това — обърна се Корва към Гилмър. Той отвори плика и изсипа съдържанието му. Прочете докладната записка с предложението за награждаването от името на Даниел Кели, подписано и от капитан Рой Браудър. То съдържаше описание на операцията и на проявения героизъм, за който се присъждаше медала. Написано беше с най-общи думи, позовавайки се на обичайната храброст, саможертвеност и действия, надминаващи значително изискванията на дълга. Но текстът съдържаше малко подробности и в него изобщо не се споменаваше за никаква болница. Най-важното беше, че в докладната се упоменаваше датата петнайсети февруари и се посочваше, че става въпрос за военни действия на дневна светлина, което ги разграничаваше от нещо, което е могло да се случи преди зазоряване или след залез слънце през същия ден.
Корва придърпа малката синя кутийка към себе си и я отвори. Вътре, на парче от бял сатен, лежеше Сребърната звезда. Под нея беше сложена малка правоъгълна черно-бяло-синя лентичка. Корва извади лентичката от кутията.
— Обърни се насам.
— Не мога да нося това, Винс.
— Това не е церемония за раздаване на награди, господин Корва — изправи се полковник Пиърс.
Корва не му обърна никакво внимание и закачи лентичката над двата реда лентички, които Тайсън имаше на униформата си.
— Така, няма нужда да махаме нищо. — Корва потупа редовете с лентички, символизиращи медалите, получени за добра служба. — Много добре, истински герой. — Той се изправи и се обърна към Пиърс. — Полковник, лейтенант Тайсън е чакал цели осемнайсет години армията да намери това. Вие безспорно можете да изчакате трийсет секунди, докато му го закача.
Изглежда че полковник Пиърс искаше да каже нещо, но размисли и седна. Корва се обърна към залата.
— Благодаря ви, полковник. Благодаря и на вас, майор Харпър.
— Поздравявам ви — каза Гилмър на Тайсън. — Сега бихме ли могли…
— Извинете, полковник — прекъсна го Корва, — но бих искал да подчертая, че докладната за този медал и обвинителният акт са два напълно противоположни по смисъл документа, отнасящи се до едно и също събитие.
— Не — каза Гилмър, — няма нужда да го подчертавате. И сам се досетих.
— Много добре — каза Корва. — Но когато човек защитава някого по обвинение в убийство, известна предпазливост никога не е излишна.
Полковник Гилмър въздъхна дълбоко. Той прелисти една страница в книгата пред себе си и каза:
— Лейтенант Тайсън, ако имате някакво материално или обективно доказателство, което още не сте представили на съда, моля представете ни го сега.
— Нямаме такива доказателства — отвърна Корва.
— Знаете ли за някакви други доказателства, които бихте искали да взема под внимание, но не сте могли да осигурите? Ако е така, трябва да ме уведомите за това сега.
— Нямаме такива доказателства — повтори Корва и стана. — Но бих искал да подчертая, че обвинението също не разполага с такива. Бих искал да вземете под внимание, полковник, че правителството дори не е успяло да установи, че наистина се е стигнало до смъртни случаи, вследствие на законосъобразни или незаконосъобразни действия, както е посочено в обвинителния акт. И по-точно, няма трупове, нито снимки на трупове, нито смъртни актове, нито свидетел, който да е познавал лично някоя от посочените жертви и да свидетелства за настоящия статут и положение на предполагаемите жертви. Съзнавам, че правителството не е задължено да представи труп, за да подкрепи обвинението в убийство, но ми се струва, че не е много да поискаме да бъдат представени един-два трупа, след като те трябва да подкрепят твърдението за избиване на над сто души.