Велизарий

Пето, през четиринайсетата година от нашето царуване, когато те изпратихме повторно срещу персите, ти пропусна да се възползуваш от отсъствието на царя, който в това време опустошаваше нашата територия в Колхида, не се прехвърли в Асирия, за да я разграбиш и да освободиш взетите в Антиохия пленници, макар че това съвсем не беше трудна задача, и не преряза пътя за отстъпление на царя от същата тази Колхида.

Шесто, през същата година ти изрече предателски думи срещу нашата многообична императрица Теодора, понастоящем блаженопочивша.

Седмо, през седемнайсетата година от нашето царуване, когато те изпратихме още веднъж срещу готите в Италия, ти не постигна никакъв съществен резултат, прахоса нашите средства и се завърна пет години по-късно, като остави готите да бъдат сразени най-после от вашия предан шамбелан Нарзес. От Италия ти ни писа думи, изпълнени с непокорство и заплахи, а след завръщането си взе участие в заговор срещу нашата особа, организиран от Артабан Арменеца.

Осмо, през трийсет и втората година от нашето царуване, след като бе занемарил нашите укрепления и поставените под твое разпореждане войски, с което поощри варварите да нахлуят в земите ни, ти си присвои произволно славата за отблъсването на хуните, падаща се на първо място на всемогъщия бог и след това на нас, също както по-рано се бе опитвал да си присвоиш славата на вашите завоевания срещу перси, вандали, маври, готи, франки и други народи, като се излагаше на показ пред столичната тълпа, чието благоволение се стараеше да спечелиш с щедрите си дарове.