Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Мечите момчета се показаха отново над водата, пръхтейки. Те замахаха с дълги здрави върбови клони, които бяха отрязали под водата, на другите момчета, на които сега беше ред да се потопят и да извадят нови клони. Жените вече бяха разпънали бизоновите кожи. Това беше материалът за строежа на лодки. Живеещите в горите индианци си правеха леки канута от корите на дърветата, а също така и от отделни стволове, но това бе трудна работа. Прерийните племена не носеха със себе си лодки, тъй като повечето реки и потоци в прерийните области бяха плитки и освен по време на наводнение конете лесно можеха да преминават през тях. Наложеше ли се при особен случай да използуват лодки, жените правеха прости скелети от клони, върху които изпъваха кожи. Тези лодки бяха кръгли, с плоски дъна и се придвижваха с къси гребла. Те бяха несигурни и трудно се управляваха, но можеха да се приготовляват лесно и бързо дори и в местности, където нямаше гори. Вождът беше дал заповед жените веднага да се хванат на работа.
Светкавичен облак искаше да помогне при приготвянето на лодките и на обикновените гребла. Предложи на Уинона да й помогне, но Ситопанаки вече се бе присъединила към сестрата на вожда и й бе в помощ; така девойката изтича при Монгшонгша. Поглеждаше оттам скришом към сестрата на вожда и очакваше тя да я повика. Уинона й се усмихна мило и продължи да работи съвсем спокойно и бързо заедно с девойката от племето на черните ходила. Нещо бодна Светкавичен облак, когато лодката на двете сестри на вождовете стана най-напред готова. Ситопанаки се беше справила много добре с работата въпреки осакатената си ръка. Значи Светкавичен облак никога вече нямаше да бъде необходима в шатрата на Уинона! Не, Ситопанаки беше и без това по-възрастна от нея и по-красива и беше дъщеря на прочут вожд. Светкавичен облак сама не знаеше колко уморена и сърдита изглеждаше, унесена в ревността си.
— Ела, легни да поспиш — каза й Монгшонгша. — Като дойде време за тръгване, ще те събудя.
Светкавичен облак поклати глава. Не стана нужда да отговаря, тъй като, извръщайки се настрана, тя видя вожда, който слизаше сам по склона на възвишението.
Токай-ихто се отправи към лодката, която Уинона и Ситопанаки бяха направили, и провери здравината й. Светкавичен облак чак сега разбра, че Четансапа и съгледвачът Черната скала стояха край вожда. Токай-ихто се изправи отново и момичето го чу да казва:
— Добре тогава. Веднага ще опитам заедно с твоите двама сина!
— Да — отвърна Четансапа.
Светкавичен облак потърси с очи Мечите момчета. Те не се мяркаха никъде. Из един път главите им отново се подадоха в низината над мътната мръсна вода. Те се придвижваха с мъка, плувайки през струпаните дървета. Когато излязоха на брега, от косите им капеше вода, те трепереха от студ и се разтърсиха като мокри кучета. Нито един от двамата не каза, че се бяха осмелили да навлязат твърде навътре и че една увличаща вълна едва не ги бе повлякла със себе си в главното корито на реката. Те кихаха, кашляха и все още плюеха вода. Докато предаваха върбовите клони, които бяха донесли, не забелязаха веднага, че вождът ги гледа.
— Бързо! — смъмра ги Светкавичен облак шепнешком. — Вие трябва да преминете реката заедно с вожда!
Момчетата потрепераха и изпънаха тела.
— Да — каза Токай-ихто, който, изглежда, бе чул думите, определени не за него, — и мечето ще вземете с вас… Навън сред прерията се е появила голяма група вражески ездачи. Ние ги видяхме от върха. Попаднахме между две нови, и то по-големи опасности — между буйната вода и Червената лисица, и ще трябва да се преборим и с двамата. Хавандшита ни съветва да откараме детето на Великата мечка и вас двамата оттатък реката, за да продължи да живее родът на Великата мечка дори и ако всички останали измрат. Така аз ще се опитам да ви откарам през реката Хау. Вие знаете как ще трябва да подредим бъдещия си живот оттатък. — После вождът се обърна отново към Четансапа и Черната скала: — Ти ще командуваш горе — каза той на Четансапа и посочи с поглед нагоре към върха на възвишението. — Ихасапа ще дойде с мен; той плува добре. Ако мога, ще се върна.
Четансапа пристъпи към синовете си и прегърна с мълчалива молитва двете момчета през раменете. Никой не знаеше дали ще може някога да види другия… После, без да поглежда назад, боецът изтича нагоре по склона.
Хапеда и Часке забързаха към своя кафявокож четириног повереник, който лежеше сърдит в тревата след дългото пътуване през изминалия ден. Момчетата го вдигнаха. Мечето започна да се брани, размахвайки лапи и ръмжейки, и прекара жълтите си остри нокти през лицето на Часке, което се разкървави. Токай-ихто отне непослушния и непокорен товар от момчетата. Мечето сякаш се чувствуваше добре в прегръдките на своя голям приятел; вкопчи се с лапи в раменете му и започна да го ближе по врата.